— Мислиш ли, че хората ме смятат за по-малко мъжествен, задето не можах да убия Тотила?
— Ако някой каже такова нещо — изсъска Елкуина, — ще го одера жив и…
— Не — прекъсна я Конан, — само глупак би очаквал един млад мъж още в първата си битка да убие човек като Тотила, независимо колко благородна е кръвта му. Ти си се бил добре, Леовигилд, щом скалпът ти не украсява неговото наметало.
Влезе Рерин да провери състоянието на пациента си.
— Не трябва да го изморявате. Той има нужда от почивка.
Конан се усмихна хитро.
— Лечителите навсякъде са едни и същи. Утре ще говорим повече, Леовигилд. Бих се радвал да си до мен във всяка битка. — Той понечи да излезе, но спря, защото Леовигилд възкликна:
— Конан, ти можеш да убиеш Тотила. Ти си единственият човек, който може да направи това. — Очите на младежа горяха. — Беше като бой с планина.
Лицето на Конан стана зловещо.
— Вярвай ми, Тотила няма да украси наметката си със скалпа ми.
След угощението, по време на което всеки мъж имаше възможност да се хвали с подвизите си в последната битка, Конан седна да наточи сабята си. До него дойде Рерин.
— Как е, старче? — вдигна глава Конан.
Рерин седна на пейката до кимериеца и поклати глава.
— Много съм загрижен. Ще трябва да спечелим три битки.
Конан вдигна сабята си и погледна ръба от едната страна.
— Защо три?
— Ще има битка на армии, битка на крале и битка на магьосници. За да оцелеем, трябва да спечелим всичките.
Конан обърна сабята и прекара бруса по другата страна на острието.
— Мислиш ли, че няма да можем?
— Най-големите ми страхове са за магьосническия двубой. Владея професията си, както ти владееш твоята, в което можа лично да се убедиш, но Илма общува със сили, с които не смея да се свързвам. Накрая те сигурно ще го унищожат, но преди да бъде смазан от пагубните последици на своите стремежи, той може да си послужи със сили много по-големи от онези, които използвам аз.
Конан пъхна сабята в ножницата и я закачи на куката.
— Няма нищо по-лошо за една армия от приказките за поражение преди започване на битката. По този начин ти предварително си победен. Ако вече си загубил вяра в собствените си сили, на Илма не му трябва нищо повече.
— Това може да е вярно за бойците, но аз мога лесно да направя оценка както на моята сила, така и на неговата, без да проявявам нито излишен оптимизъм, нито неоправдано отчаяние. Точно сега предимството е на негова страна.
— Добре, стига по този въпрос. Боят ще започне утре или може би вдругиден. През това време как можем да подредим нещата в наша полза?
Рерин леко се усмихна.
— Личи си, че не си обикновен боец.
Конан вдигна рога си и отпи голяма глътка бира.
— Когато се стигне до бой, предпочитам да срещна врага очи в очи и сабя срещу сабя. Магията е друго нещо. Не я обичам и ако трябва да я изтърпя, искам да получа всички предимства, които може да ми даде. А сега кажи какво е твоето предложение? Не си дошъл тук да водим празни приказки, нали!
— Така е. Мислиш ли, че можеш да победиш Тотила?
Конан вдигна рамене.
— Още не съм срещал човек, който да ми се опре. Това обаче не означава нищо. По общо мнение Тотила е голям боец. Когато се срещнем, ще разберем кой от двама ни е по-силен.
— Одок не влиза в сметките — каза Рерин. — На чия страна ще се бият тунгианците зависи от това кой ще убие Одок, ние или Тотила. Те вероятно ще се присъединят към неговия убиец, тъй като ще останат без крал. Решаващият фактор ще бъде Илма, а точно сега той е в лоши отношения с Тотила.
— Как така? — попита Конан.
— Въпреки цялата си мощ Илма не успя на няколко пъти. Неговите ходещи мъртъвци не можаха да ни победят; демоните-похитители не успяха да заведат Елкуина при Тотила; дори моите жалки снеговалежи попречиха на свраките му да им помогнат по време на похода. Но сега той ще направи всичко, за да възстанови добрите си отношения с Тотила. В тези му отчаяни усилия може би ще открием неговото фатално слабо място.
— Продължавай — подкани го Конан.
Магьосникът и кимериецът продължиха да разговарят до късно през нощта.