Тринадесета глава
Птиците-демони
Една част от голямата зала беше преградена със завеса като лечебница за тежко ранените в последната битка. Със стоицизма на Севера те приемаха спокойно раните си, макар мнозина от тях да знаеха, че няма да доживеят да видят приближаващата пролет. Леовигилд изпитваше толкова силни болки, че дори му беше трудно да диша, но се чувстваше щастлив, че е сред такива силни мъже, и правеше всичко, за да покаже, че не страда.
Тъкмо играеше на ашици с един мъж, загубил окото си и два пръста, когато тежкият гоблен с избродирани подвизи на боец, умрял преди двеста години, се отмести и влязоха Елкуина, Рерин и Конан, заедно с няколко бойци.
— Надявам се, че се подобряваш, Леовигилд — каза Елкуина.
— Рядко съм се чувствал по-добре и се надявам в скоро време да вдигна сабя за защита на народа ти — отвърна той храбро, но не можа да заблуди никого.
Елкуина се усмихна. Беше толкова хубава, че Аталия изчезна от паметта му. Фантастичният ден и нощта, които беше прекарал в малката долина, сега изглеждаха несъществени и избледнели, както сънят избледнява след събуждане.
— Няма да потърся помощта на твоята сабя, докато не оздравееш напълно — каза Елкуина. — Но смятам, че можеш да участваш в обсъждането на един много дързък план.
— За мен е чест, че толкова цениш съветите ми, Елкуина — отговори той и успя да се усмихне леко на Конан. — И съм сигурен, че ако се подготвя смел план, в дъното му стои чернокосият скитник.
Конан безцеремонно стъпи на края на постелята на Леовигилд, наведе се и опря ръце на коляното си.
— До гуша ни дойде от магьосника на Тотила. Рерин обаче смята, че знае начин да го премахнем.
— Това е чудесно — каза Леовигилд. — Но как може един обикновен боец да се справи с човек, който използува тъмни сили?
— Рерин — каза Елкуина. — Разкажи на Леовигилд и на тези бойци онова, което сподели с мен тази вечер.
Старият магьосник приглади сивата си брада.
— Вече научих много за Илма, много повече, отколкото някога съм желал. Неговите магии са много, много по-различни от моите. Аз се стремя да използувам свойствата на растенията, камъните и животните в нашата страна, за да помогна на моята кралица, за доброто на всички нас. Използувам заклинанията си, за да получа помощта на боговете и духовете на гората и потоците. Ако им се оказва нужното уважение, тези свръхестествени същества не са враждебни към хората и чрез моите магии мога да ги придумам да ни помогнат като смекчат студа и снеговете на зимата, като направят горите да бъдат пълни с дивеч за ловците и реките да гъмжат от риба за мрежите на рибарите. С тяхна помощ говедата, овцете, свинете и конете са здрави и плодовити. Други благосклонни духове ми помагат да спирам болестите и да лекувам ранени, като тези герои, които лежат тук. — Той махна с ръка към окървавените превързани мъже, налягали по сламениците на пода.
— Хипербореецът Илма е друг вид магьосник. — Изражението му стана тържествено и зло. — Той не се стреми да помага на хората да оцеляват сред опасностите на природата. Той търси власт за самия себе си, обаче разбира, че знанието и умението не могат да му дадат такова нещо. Истинската власт хората спечелват с оръжията на бойците и точно поради тази причина той се е прилепил към крал Тотила — добър военачалник, който трябва да признае заслугите на Илма за своя възход. Малките богове и духове не могат да дадат на Илма такава сила, каквато желае. Преди време, много отдавна, Илма е подписал ужасен договор. Той общува с големи сили от светове отвъд нашия. До неотдавна бях зървал тези светове единствено по време на транс. Съществата от тези светове могат да дадат на смъртния човек голяма сила, но срещу ужасна цена — срещу неговия ум и неговата душа. Когато се подпише такава сделка, се извършва размяна: магьосникът от този свят дава част от самия себе си, най-важната част, и душата му остава прокълната завинаги. В замяна получава за помощници един или повече духове, които могат много да увеличат неговите възможности и да действат като посредници при отношенията му с другите светове.
— Свраките! — възкликна Леовигилд.
— Точно така — потвърди тържествено Рерин. — Разбира се, те не са истински свраки. Те са демони от друг свят, но в този свят демоните не могат да имат истинската си форма, нито пък биха искали това, защото една от задачите на тези помощници е да дебнат и да донасят наученото на своя господар и за тях е най-добре да не бият на очи. От онова, което проучих, разбрах, че най-предпочитаните форми, които приемат тези помощници, са на птици или прилепи. Това им дава големи възможности, тъй като те могат да летят по цялото небе и да съобщават на господаря си всичко, което той иска да знае. От всички птици най-любими са птиците, които се хранят с мърша — свраки, врани и гарвани, защото никой не им обръща внимание. Соколът или орелът винаги привличат вниманието. Чучулига или лястовица ще възбудят подозрение през зимата, а бухалите не се появяват през деня. Но птиците, които се хранят с мърша, се срещат навсякъде.