— Господарке! — извика смаян Зигеър. — Не се унижавай да говориш с тази измет. Сега ние имаме надмощие.
Другите шумно го подкрепиха.
— Изслушай онова, което иска да ти каже, Елкуина — посъветва я Конан. — То може да няма никаква връзка с отношенията между вас, но може да ни каже много нещо за състоянието на нещата долу. — Той кимна към струпаната вражеска армия. Сега, след прекратяването на атаката, мъжете отново се бяха разделили на две групи.
— Ах, моя скъпа Елкуина — извика Тотила. — Колко добре, че дойде. Недоразуменията между нашите народи много ме огорчават, както огорчават и моя побратим, краля на тунгианците Одок. А тези въпроси могат лесно да бъдат уредени. В миналото ти не намери за нужно да отговориш на моята молба за ръката ти. Сега те моля да преразгледаш мнението си. В края на краищата, след като се оженим, ти ще бъдеш кралица не само на камбрийците, но и на торманците.
— И какво ще получи от това твоят побратим крал? — попита гордо Елкуина.
— Къде е скъпият ми племенник Леовигилд? — попита Одок. — Изгубих го, откакто прибързано и необмислено избяга от моята крепост. Защо не е на стената с теб? Или се крие изплашен от справедливия гняв на чичо си?
— Какво те кара да мислиш, че твоят племенник е тук, тунгианска бъчво с говежда лой?
При тези думи хората на Елкуина се засмяха гръмогласно, а торманците съвсем малко по-тихо. Дори някои от тунгианците с труд удържаха усмивките си. Другите гледаха засрамено не заради това, че техният крал е обиден, а защото се бе представил толкова лошо. Конан не пропусна нищо от тези неща.
— Заминавайте си, и двамата! — заповяда Елкуина. — Аз няма да се омъжа нито за свиня, нито за бандит.
Тотила се обърна и тръгна назад с достойнство; всяко полюляване на наметалото му напомняше колко много бойци и вождове е убил. Одок припкаше подир него, а камбрийците му се присмиваха.
Елкуина застана близко до Конан и заговори така, че единствено той да може да чува.
— Много жалко, че Тотила е такъв звяр. Той ще се отнася към хората ми като към роби. Иначе с или без аристократичен произход, бих се омъжила за него.
Конан се усмихна.
— Нали веднъж каза, че една кралица е длъжна да избира съпруга си по политически съображения. Да, той е истински мъж; това му признавам.
— Сега ти го видя отблизо. Все още ли мислиш, че ще можеш да го победиш?
Конан я погледна обидено.
— Казах, че е истински мъж, но аз съм по-добър от него.
— Що за бой е това? — мърмореше Одок. — Да се катерим по стени като хлапета! — Той плю в огъня от отвращение. — Защо не излязат да се бият с нас?
— Защото сме два пъти повече от тях — отвърна някой от неговите хора не без основание.
— Нима това е оправдание за истинските мъже? — изръмжа Одок. — Особено съм разочарован от моя племенник. Във вените му тече същата кръв, каквато тече и в моите. Човек би очаквал да прояви по-голяма смелост. Може би някакъв роб се е промъкнал в леглото на брат ми, докато той е крадял добитък, и е заченал това момче. Леовигилд позори кралския ни род.
— Аз говорих с някои от хората на Тотила — каза колебливо един млад боец. — Някои от тях твърдят, че познават Леовигилд по външен вид и са го видели да ръководи засадите с коне срещу торманците.
— Наистина ли? — възкликна Одок. — Тогава защо не го виждаме днес? Да не би да се страхува да се срещне с чичо си?
— Те ми казаха — продължи младият боец, — че се е бил с Тотила и кралят го е повалил. Предполагам, че е ранен лошо.
Това озадачи Одок. Нима беше приел вече изпълнено условие? Наистина ли Тотила е толкова хитър, че да играе в тази игра с фигура, която вече е взел? Тази мисъл го разгневи, защото не искаше неговите хора да мислят, че е бил измамен.
— Тотила трябва да е заклал някой друг млад глупак. Моят племенник никога не би имал куража да излезе на двубой с такъв великан.
Малко преди огънят да догори, Тотила дойде лично да види своя съюзник, пристъпи горделиво в кървавата светлина и застана до Одок.
— Привет, Одок. Днес не постигнахме голям успех, но започнахме късно. Утре още преди залез слънце крепостта на Елкуина ще бъде в наши ръце.
— И Елкуина ще бъде твоя — измърмори Одок.
— Така се уговорихме — отвърна Тотила. — Ти, разбира се, ще имаш…
— Зная какво се уговорихме — прекъсна го нервно Одок. — Ела, седни при мен и пийни малко бира.