Докато крачеше по тъмните като в рог улици, едновременно по-широки и по-малко зловонни от онези в Пустинята, си мислеше, че това е може би неговото последно завръщане в бедняшката част на града. Вдругиден нямаше да му се налага да живее в подобни места. Откъм двореца прозвуча удар на гонг.
Пета глава
На сутринта след набега си в двореца Конан се събуди рано. Слезе в кръчмата и я завари съвсем празна, ако не се броеше Абулетес, който оглеждаше на тезгяха печалбата си от нощта, и двама мършави метачи, облечени в парцали. Тлъстият собственик на таверната хвърли предпазлив поглед към Конан и затули с ръка купчинката монети, сякаш да я защити от обир.
— Вино — каза Конан и измъкна няколко медни монети, за да плати. Въпреки празненството, което бе направил предишната нощ, в кесията му все още имаше шест от жълтиците, които му бе дал мургавият мъж. — Не крада от приятели — добави той, когато Абулетес притегли с лакът монетите върху тезгяха към себе си.
— Приятели! Какви приятели? В Пустинята дори и родният ти брат не е твой приятел. — Абулетес напълни груба глинена кана от канелката на едно буре и я блъсна пред Конан. — Но може би си мислиш, че ще си купиш приятели със златото, което пръсна снощи. Впрочем, откъде дойде това злато? Замесен ли си в онова, което се случи в двореца през нощта? Не, не е възможно. Ти прахосваше пари като самия Илдиз точно преда то да се случи. По-добре е да внимаваш и да не парадираш така със златото си в Пустинята.
Собственикът на таверната щеше да продължи в същия дух, ала Конан го прекъсна.
— Нещо се е случило в двореца? — Той прояви бдителност и отпи дълга глътка от разреденото вино, сякаш бе задал въпроса случайно.
— Ако наричаш „нещо“ един мъртъв кралски съветник плюс още неколцина от кралското домакинство и дузина пребити пазачи, значи наистина „нещо“ се е случило.
— Значи цяла дузина!
— Щом ти казвам, така е било. Претрепани пазачи на всяка крачка, всичките дарове, които Тиридатес получи от Илдиз, били отмъкнати и никой не видял дори косъмче от онези, които свършили цялата работа. Никой нищо не видял в целия палат. Обаче се говори, че двама часовои мярнали как някакъв мъж бягал от двореца. Едър мъж. Някъде колкото тебе на височина.
— Разбира се, че бях аз — изсумтя Конан. — Прескочих стената, след това се върнах обратно и влачех цялата плячка на гръб. Нали разправяш, че всичките дарове били откраднати. — Той изпразни каната и я стовари пред дебелия мъж. — Дай още една.
— Пет скъпоценни камъка, пет танцьорки и златното ковчеже. — Абулетес завъртя канелката и плъзна пълната кана по тезгяха. — Ако плячката не е била дори по-голяма. Всичко са взели. Признавам, че ти не би могъл да направиш тази работа. Признавам. Но защо се интересуваш толкова много от това? Отговори ми на тоя въпрос.
— Аз съм крадец. Някой друг е свършил тази работа вместо мен. Значи онова, което трябва да направя, е да му отнема откраднатото. — Но от кого да отнеме? Анкар не разполагаше с друг план, освен този с Конан, младежът бе сигурен в това. Тогава единствената възможност, която оставаше, бе, че пазачите са се включили в обира, отмъкнали са съкровището и момичетата робини, или пък са се самоубили, понеже са допуснали в палата някой, който е извършил кражбата.
Абулетес се изхрачи върху един шарен парцал и започна да бърше тезгяха.
— Ако питаш мен — каза той разсеяно, — не бих искал да имам нищо общо с това. Онези, които са направили обира, не са от Пустинята. Хората, дето обират крале, не бива да бъдат разгневявани. Всичките са магьосници, ако искаш да знаеш. Спомни си, че никой не ги е видял. Не е забелязал дори косъмче от главите им.
„Може да е бил някой маг“, помисли си Конан, макар че не можеше да си представи защо е притрябвало тъкмо на някой маг да се излага на опасност и да отмъква петте танцьорки от двореца. Освен това магьосниците не бяха така умели, както вярваха повечето хора, и никой друг не знаеше това по-добре от Конан.
— Говориш така, сякаш си загрижен за мене, Абулетес. Обаче нали каза, че в Пустинята нямало приятели.
— Ти харчиш щедро — кисело отвърна собственикът на таверната. — Цялата работа е в това. Не мисли, че влагам нещо повече. Обаче се пазѝ от тази каша в двореца, каквато и да е тя. Онзи, който стои зад нея, е много по-голям от такива като тебе. Ще свършиш с прерязано гърло, а пък аз ще загубя един клиент.