— Какво правиш тук, Конан? — изсъска Ампартес и пребледня, сякаш се боеше, че името, което бе изрекъл, може да бъде дочуто от някого. — Нямам нужда от… твоите особени услуги.
— Но аз пък имам нужда от твоите. Кажи ми какво се случи снощи в града.
— Ти… ти имаш предвид двореца?
— Не — каза Конан и скри усмивката си, породена от облекчението, изписано върху лицето на търговеца. Грабна една калаена чаша от подноса на преминаващо край него момиче, което бе облечено само с ивица алена коприна, не по-широка от педя, обвита ниско около бедрата, и си наля от синята плоска бутилка на Ампартес. Момичето лукаво му се усмихна, след това тръсна русата си коса, изсумтя и намръщено забърза, защото той изобщо не я погледна. — Разкажи ми за всички необикновени неща. Всичко, дори и най-дребната случка.
През следващите два часа търговецът непрекъснато бърбореше за своето облекчение, че Конан не го замесва в кражбата в двореца. Кимериецът научи, че предишната нощ в Шадизар търговец на редки вина удушил собствената си любовница, след като я заварил със своя син. Разбра също така и историята как жената на някакъв търговец на скъпоценни камъни забила кама в ребрата на съпруга си без никаква известна на гражданите причина. Племенницата на един благородник пък била отвлечена, ала осведомените по случая заявявали, че с парите от откупа, които идвали от нейната зестра, щели да бъдат изплатени дълговете на вуйчо й. Крадци бяха проникнали в домовете на петима търговци и двама благородници. На един благородник пък ограбили стола носилка и дрехите от гърба му на Ворлузианския път. Някой прерязал гръкляна на един търговец на роби пред магазина му — едни разправяли, че това се случило заради ключовете от кутията, където си държал парите, други — защото търговецът не проверявал откъде произхожда стоката, с която търгувал, и затова продал една похитена благородничка в Кот. Още един търговец от Акиф, след като посетил най-изтънчения бардак, наречен „Къщата на агнетата от Херба“, бил…
— Стига! — Ръката на Конан изплющя върху масата. Ампартес се облещи срещу него и зяпна. — Това, което ми разказа досега, се случва всяка нощ в Шадизар, такива неща стават винаги. Случило ли се е нещо необикновено? Може да не е свързано със злато или обир. Просто нещо странно, необяснимо.
— Не разбирам какво искаш — измърмори мазният мъж. — Говореше се за някакви поклонници, ала при тях не виждам никаква печалба. Не зная защо си губя времето с тебе.
— Поклонници? — остро го прекъсна Конан. — Какво необикновено се е случило с тях?
— В името на Митра, от къде на къде е твоя работа да разпитваш за… — Ампартес мъчително преглътна, когато стоманеносините очи на Конан приковаха неговите. — Е, добре де. Те дошли от Аргос, далеч от запад, и искали да направят свято поклонение пред гробница на светец във Вендия — много далеч на изток.
— Нямам нужда от уроци по география — изръмжа Конан. — Чувал съм за тези земи. Какво са сторили тези поклонници, което е извън обичайния ред на нещата?
— Напуснали града точно два часа преди да изкукуригат петлите — ето какво. Доколкото знам, били дали някаква клетва, че не трябва да бъдат в града, зад градската стена при изгрев-слънце. Кажи ми сега къде е твоята печалба от цялата тази работа?
— Ти просто ми кажи каквото искам да чуя и остави аз да се грижа за печалбата си. Какви хора са били тези поклонници?
Ампартес го погледна вбесено — бе загубил всякакво търпение.
— В името на камбаните на Зандру, човече! Какво очакваш да зная за някаква си шайка поклонници? Не ти ли е достатъчно, че съм чул за съществуването им?
— Очаквам — сухо каза Конан, — че всеки божи ден ти ще знаеш кой от благородниците колко е загубил на зарове, кой с чия жена е спал и колко пъти е кихнал кралят. Казвай сега за поклонниците. Поблъскай си ума, Ампартес.
— Аз не… — Тлъстият търговец изсумтя, когато Конан постави лявата си ръка на масата. Ножницата над китката му беше празна, а дясната ръка на кимериеца бе скрита под ръба на масата. — Ами били поклонници. Какво повече да кажа? Мъже с качулки и дрехи от груб плат, които не показвали нито косъмче от тях. Конете им не били нито по-добри, нито по-лоши, отколкото на повечето поклонници. Телата на петима от тях, които умрели по пътя, били сложени в бъчви за вино, натоварени на камили. Изглежда, че са направили още една клетва — всичките починали през святото пътуване да достигнат до гробницата на светеца. В името на Митра, Конан, кой би могъл да ти каже повече за някакви си поклонници?