Конят на Конан спря в края на ливадата, изцвили и се изправи на задните си крака. Започна да дъвче юздата си, а от устата му потече пяна.
— Кром! — промърмори кимериецът. Май че Пелиас си има демонска компания. Е, ще вървя пеш!
Слезе от седлото и тръгна нагоре по тясната пътечка, постлана с плочи. Очите му се стрелкаха на всички страни, а ръката му не се отделяше от дръжката на меча. Ритуалите на черната магия често привличаха безименни чудовища в нощта, както миризмата на мърша събира лешоядите. Конан се беше срещал с много същества, пръкнали се в други времена и места на битието. Много от тях можеха да бъдат победени само с магически оръжия или със заклинания, скрити в прашни томове или изпокъсани пергаменти. Но Конан не обичаше магиите и ритуалите, с които те можеха да бъдат развалени. Той вярваше повече на острия си меч, а не на всичките там магически абракадабри.
За щастие никакъв демон от тъмните свърталища не му препречи пътя. Той стигна до кулата, без да забележи някакъв признак на живот сред храстите и цветята.
Чак тогава облаците се отдръпнаха от луната. На ясната лунна светлина Конан видя, че жълтеникавият цвят на кулата се дължи на множеството златни монети, зазидани в гипса. Конан погледна онези, които се намираха на нивото на очите му. Ни една от тях не му беше позната и той заподозря, че и останалите са също тъй странни. На всички бе изобразена голяма маймуна. Върху някои бяха заличени златните ръбчета на буквите и криптичните знаци и не беше останало нищо, освен полиран диск.
Конан знаеше, че златото се приема като ценен помощник в правенето на магии, особено под формата на монети от древни кралства. Тук, помисли си Конан, са символите на отдавна загинали земи от забравени легенди, когато жреци и магьосници са управлявали със смразяващ ужас, влачили са пищящи девици в тъмни пещери, където са били изпълнявани зловещи ритуали или са обезглавявали хиляди затворници на публични места, докато реки от кръв задръстят каналите.
Конан потрепери. Много зло бе събрано тук. Независимо от това той натисна желязната врата.
Тежката метална плоча тихо се завъртя навътре. Кимериецът влезе с меч в ръка, сетивата му бяха изострени като на дебнещ тигър. На бледата светлина, идваща през отворената врата той видя две стълби — едната се извиваше нагоре, а другата се губеше в подземния мрак.
Острото обоняние на Конан долови непозната миризма от стълбата, водеща надолу. Подозираше, че тази миризма с примеси на мускус идва от лабиринта пещери под кулата. Присви очи. През ума му преминаха спомени за подобни миризми, носещи се из катакомбите на мъртвия град Птеион в Стигия, където нощем бродеха страховити фигури. Той разтърси глава, както сърдит лъв разклаща гривата си.
Изведнъж бе стреснат от думи, изречени с дълбок, отекващ глас:
— Добре дошъл, Конан! Покачи се нагоре по стълбите и следвай светлината!
Конан се огледа свирепо, но не можа да разбере откъде идва гласът. Сякаш се носеше отвсякъде, отекваше като тоновете на храмов гонг.
Пред Конан подскочи светеща топка, толкова внезапно, че той инстинктивно отстъпи назад. Тя висеше във въздуха и като че ли нищо не я придържаше там. Грейнала бе ярко. На тази светлина Конан видя, че стои в коридор, украсен със завеси с древни и странни рисунки. Една стена бе покрита с полѝци, върху които бяха подредени странно оформени съдове от камък, сребро, злато и нефрит. Някои бяха инкрустирани със скъпоценни камъни, други бяха прости и всички бяха размесени без ред.
Светещата топка се понесе бавно към стълбите. Конан я последва без колебание. Човек никога не знае какво има в ума на един магьосник, но Пелиас във всеки случай изглеждаше добре разположен към него.
Докато се движеше нагоре, от стълбите не се чу нито едно изпукване. Мечът още беше в ръката му, макар и по-наведен от преди. Стълбите свършваха на площадка, преградена с медна врата с неразгадаеми знаци, гравирани като фантастични и сплетени шарки върху червеникавата й повърхност. Някои от тях Конан познаваше от своите скитания — те бяха мощни магически символи от тайните учения на древни раси. Намръщи се недоверчиво. После вратата се отвори тихо и блещукащата светлина угасна.
Сега вече нямаше нужда от нея. Стаята, в която Конан влезе, беше голяма и добре осветена. Беше декорирана с пищни украшения по стените и скъпи произведения на изкуството от много земи. В множеството скоби по стените горяха свещи: меки килими покриваха пода.