В средата на стаята имаше огромен диван, покрит с възглавнички. Върху него лежеше Пелиас, висок, слаб, сивокос мъж с роба на учен. Очите му бяха тъмни и замислени, главата му — малка и добре оформена, ръцете и краката му — малки и стегнати. Той очевидно проучваше нещо, защото в големия шкаф с книги зееха празни места, а няколко тома бяха пръснати по пода. Голямата маса до дивана бе покрита с пергаментови свитъци. Поне приличаха на пергаментови, макар Конан да знаеше, че магьосниците предпочитат най-силните им магии да бъдат записвани върху изсушена човешка кожа.
На стената висеше огледало в проста желязна рамка, която контрастираше с лукса на другите мебели. Конан не бе изненадан от луксозната обстановка. За разлика от повечето магьосници, Пелиас никога не гледаше с подозрение към плътските удоволствия.
— Добре дошъл. Конан! — извика магьосникът. — Минаха почти четири години… — После Пелиас скочи и присви очи, тъй като Конан тръгна тежко напред и сложи меча в ножницата си. — Ти си ранен! И то скоро! Имаш нужда от нещо по-силно от това вино. Чакай!
Пелиас се обърна към украсения, резбован шкаф и отвори една от множеството му малки вратички. Измъкна кристална бутилка от едно кътче, пълна наполовина с течност с опушен виолетов цвят. Наля доста от нея във винена чаша и я предложи на кимериеца.
— Изпий това, приятелю. Направено е от тайни билки от Мъгливите острови и от земите отвъд Куш. Ще излекува раните ти и ще отпусне уморените ти мускули.
Конан изпи течността на една мощна глътка. Намръщи се. Вените му сякаш пламнаха, а главата му се завъртя и се замая. После тези чувства бяха заместени от усещане за благополучие и доволство. Огромната тежест на умората сякаш падна от раменете му; досега не бе осъзнал колко изтощен е от раните и напрежението.
Свали изкривения си шлем. Косата му още бе сплъстена от съсирената кръв, но не можа да открие рана, нито дори белег. Хълбокът и другите му рани престанаха да го болят.
— Вярно, това е вълшебна отвара, Пелиас! — каза той.
— Силна е, разбира се. Освен редките съставки са й прочетени и много силни заклинания, за да се извлекат пълните възможности на рецептата.
Конан изпъшка, докато събличаше ризницата си.
— Де да я имах и преди в живота си!
— Нека минем на въпроса за твоята мисия. Какво те е подгонило сам и толкова забързан? Не съм чувал за някакъв конфликт или за големи войни на северозапад, в които ти би имал нужда от помощта ми.
— Ако това беше честна война, нямаше да търся магическа помощ — изръмжа Конан. — Но се озовах изправен срещу тъмни и непознати сили. Трябват ми знаци, които да ми помогнат да намеря врага си и да го поразя.
Набързо, с кратки изречения, той разказа за страховитата нощ в Тарантия.
Пелиас седя дълго, потънат в размисли, подпрял брадичката си с две ръце. Очите му бяха затворени и човек можеше да го помисли за заспал. Конан обаче знаеше, че мозъкът на магьосника работи с ненормална скорост и острота зад тази измамна маска. Очите на Пелиас бавно се отвориха. Той проговори:
— Един демон от тъмните кралства отвъд Планините на Нощта е откраднал съпругата ти. Аз знам как да призова такъв демон, но мислех, че не съм споделял това знание с никого от Запада.
— Тогава извикай този демон и ще изтръгнем истината от него.
— Не бързай толкова, разгорещени приятелю! Не се втурвай стремглаво в непознати опасности! Ясно е, че този демон е бил призован от някой магьосник, чиито сили превъзхождат силите на обикновените магьосници. Ако извикаме демона тук с магии и заклинания, ние ще трябва да се справяме и с него, и с господаря му, а това може да ни дойде много. Не, знам по-добър начин. Огледалото на Лазбекри ще ни даде отговора!
Той стана. Отвори отново шкафа и извади матово сияеща чаша, чийто ръб бе гравиран със странни символи. Конан, който по време на странстванията си бе придобил повърхностни познания по много писмени езици, не разпозна буквите.
Магьосникът извади малък буркан и изсипа точно премерено количество червен прах в чашата. После я постави върху ниска ебонитова масичка под обикновеното огледало с желязна рамка. Отхвърли копринените дипли на дрехата от ръката си и направи загадъчен жест.
От чашата на спирали се надигна синкав дим. Сгъсти се и стаята се изпълни с надигаща се мъгла. Конан едва различаваше неподвижната фигура на магьосника, вцепенен в транс по време на концентрацията си.