Сякаш цяла вечност не се случи нищо. Конан започна да се надига нетърпеливо, когато Пелиас прошепна:
— Укрепленията на магьосника са силни, Конан. Не мога да надзърна в тях. Кой е твоят бог-покровител?
— Беше Кром, мрачният бог на кимерийците — промърмори Конан. — Макар че от години не съм имал нищо общо с боговете. Аз съм ги оставил на мира и те са ме оставили на мира…
— Добре, помолѝ се за помощ на твоя Кром. Ще имаме нужда от нея.
Конан затвори очи и за пръв път от десетилетия насам, се помоли:
— О. Татко Кром, които вдъхваш сила в човешката душа още от раждането, сила за борба и убийство, помогнѝ на своя син срещу демона, който открадна другарката му…
И му се стори, че чу студени думи:
— Отдавна си ме напуснал, о, Конан. Но ти си мой истински син заради това, което си изстрадал, изтърпял и завоювал. Виж!
Конан отвори очи. Димът бе започнал да се разсейва. Кимериецът видя, че огледалото не отразява, както можеше да се очаква, фигурата на Пелиас: в него всъщност нямаше никакво отражение. Повърхността му бе тъмносива, сякаш бе прозорец към забранени измерения. С нисък, монотонен глас Пелиас запя заклинания на език, в който Конан разпозна тайния код, използван от стигийските жреци по време на потайните им ритуали зад тъмните стени на Кемп.
Бавно, толкова бавно, че не можеше да се забележи веднага, в огледалото се оформи картина. Най-напред беше замъглена и неясна: после се изясни и придоби дълбочина. В гола каменна стая до ниска маса седеше фигура в расо и качулка със свитък в ръце.
Картината нарасна, сякаш гледната точка на наблюдателите все повече и повече се приближаваше до качулатия. Изведнъж фигурата в огледалото надигна рязко глава и погледна в лицата им. Качулката падна назад от жълтото, плешиво теме: дръпнатите, криви очи погледнаха студено в техните. Тънките, безцветни устни се разделиха в ужасна усмивка. Дясната ръка на жълтия се стрелна в диплите на расото му и измъкна оттам блестяща топка. Човекът направи движение, сякаш искаше да я хвърли — и тогава Конан избухна в светкавично действие.
Свистящият замах на тежкия му меч, държан в готовност срещу незнайните заплахи в огледалото, разцепи рамката на две и разби отразяващата повърхност на хиляди калайдисани парченца.
Пелиас подскочи и се разтърси като човек, който току-що се събужда. Той каза:
— В името на Иштар, Конан, ти ни спаси и двамата! Това блестящо кълбо бе смъртоносно като гнездо на кобри. Ако беше успял да го хвърли в тази стая, щяхме да бъдем разкъсани на парчета в една гибелна схватка, която можеше да унищожи половината град. А аз бях погълнат от концентрацията си и не можех да направя нищо.
— По дяволите — изръмжа Конан, който никога не се научи да приема тактично похвалите. — Сега ми кажи какво означава всичко това? Видях, че човекът беше хитаец. Какво общо има той с издирването ми?
Мрачните очи на Пелиас се отпуснаха върху огромния кимериец, а отговорът дойде от свитите му устни:
— Приятелю, тези работи са по-дълбоки, отколкото си мислех. Може би съдбата на света е в ръцете ти.
Магьосникът спря и отпи голяма глътка вино. Облегна се на възглавничките си и продължи. Нощта отвън бе черна и спокойна.
— Магьосниците от Запада отдавна знаят, че ефектът на някои магии е отслабен и неутрализиран. През последните години това състояние става все по-ясно и по-ясно. През последните няколко месеца аз се зарових в книгите, опитвайки се да разбера причината за този феномен. И я открих.
— Ние навлизаме в нова ера. Просвещението и разумът се разпространяват сред народите на Запада. Аквилония е застанала като крепостна стена между нациите, укрепяващи имперските си сили чрез голите природни стихии на здравия варварски ум. Ти подмлади нацията, а подобни сили работят и в другите кралства. Връзките на черната магия са опънати и скъсани от нови фактори, появили се поради променените условия. Далечната паяжина на интригата и злото, изплетена от черните сили, се разкъсва.
— Някои от най-злите магии почти нямат сила в западните кралства. Съпротивата на цивилизацията срещу магиите на мрака е концентрирана във варварския крал на Аквилония. Ти отдавна си център на велики събития и боговете се отнасят благосклонно към теб. И така нещата ще продължат да се променят, докато при друго завъртане на космическото колело просвещението умре и магията отново възвърне силата си в новия цикъл. Аз остарявам, аз, който съм вече по-стар, отколкото хората смятат. Сега използвам обширните си познания, само за да си осигуря спокойствие и удобства, за да продължа с научните си изследвания. Аз не живея като аскет в оръфано расо, призовавайки червенооки същества с лигави челюсти и раздиращи нокти, които да носят опустошения сред невинните човешки същества… Но има един, който отдавна жадува за абсолютна власт над света и над всички, които го населяват. Той е завладян от тази мисъл. Преди години той започна да полага основите на гигантски разрушителни деяния на черната магия, които трябва да разтърсят земята чак до центъра й и да заробят нейните обитатели. Научих това чрез моите неземни шпиони — една нощ той измъкна живото сърце на девица и го положи върху олтара на изоставен храм — осветяваше го само луната, когато той промърмори ужасни заклинания над него, но не успя да постигне резултатите, които търсеше. Беше слисан: това бе първото му покушение срещу западните страни. Провалът му го докара до безумен гняв. Дни и нощи той се трудеше неуморно да открие кой стои срещу него и накрая успя. Ти си главната му пречка. Този пъклен план, чиито очертания сега вече схващам, е достоен за своя сбъркан гений. Като открадна съпругата ти, той те принуди да тръгнеш след нея. Той е сигурен, че ти ще бъдеш убит от враговете си по пътя или заклан от странните и незнайни народи, които живеят на изток от Химелейските планини. Ако все пак успееш благодарение на силните си удари или на късмета си да стигнеш до свърталището му, той разчита да те убие сам с дяволските си сили. След това пътят на завоеванието ще се открие пред него, защото съпротивата, изкована тук на запад, е твърде млада, за да устои без своя гръбнак — Конан, кралят на Аквилония!