Выбрать главу

Гърлото на Пелиас пресъхна: той си пийна вино.

— Както знаеш, мен ме смятат за един от най-мощните магьосници на Запада, макар че сега рядко използвам пълната си сила. Но ако се изправя срещу този, за когото говоря, няма да имам повече шанс от овца в блато, пълно с крокодили. Източните магьосници са по-силни от западните, а той е най-силният от всички. Той е Йа Чиенг от Пайканг в Хитай.

Конан обмисли тази информация с мрачни очи и неподвижно лице. Най-накрая отекнаха дълбоките тонове на гласа му.

— В името на Кром, Пелиас, ако това, което казваш, е вярно, на раменете ми е легнала тежест, която не мога даже да претегля. Но аз не се интересувам от съдбата на света, само бих желал да мога да си върна моята Зенобия!

— А, приятелю, твоята съдба, съдбата на твоята кралица и съдбата на света са свързани здраво. Велики събития ни очакват: съдбата на безброй бъдещи векове скоро ще бъде решена. Това е върховното домогване на Йа Чиенг към властта. Той е сигурен в успеха си, иначе пълзящата змия не би посмяла да опита. Това отвличане е само трик, за да те примами надалеч от Запада, който ти пазиш срещу злите източни магии. Помислѝ, човече, и направи сравнение! Кое е по-важно — една-единствена жена или съдбата на милиони?

— По дяволите всичко това, Пелиас! — изрева Конан. — Мислиш ли, че ще позволя жена ми да бъде откъсната от мен и да си стоя у дома, защото съм носел лош късмет на някакъв магьосник? Нека демоните от Шагали да изсмучат мозъка от костите ми, ако давам и пукната пара за кралство, власт, земи и богатства! Искам си жената обратно и ще си я върна, дори ако трябва да си пробивам път през хиляди мечове, за да стигна до този плешив мошеник!

Пелиас сви рамене. Разбра, че дивашките подбуди, които ръководят действията на варварина, няма да бъдат засегнати от неговото разкритие на по-дълбоките причини за настоящите събития. Единственият свят, за който Конан наистина го беше грижа, бе онзи, който сега го заобикаляше. Той почти не се тревожеше за бъдещето. Пелиас каза:

— Уви. Съдбата вече е изплела паяжината си и аз не мога да я променя. Сега слушай. Пайканг в Хитай е твоята цел. Там живее Йа Чиенг в своята пурпурна кула, охраняван от двеста гигантски хитайски сабленосци, най-опитните в целия Изток. Той е узурпирал властта на законните владетели и управлява с бухалка и камшик. Пазѝ се от черните му магии. С едно махване на ръката си той може да заличи цяла армия от лицето на земята. Не знам дали мога да ти помогна, но ще опитам. Ела с мен.

Слабият магьосник се изправи и тръгна към малка, позлатена масичка, направена от някакво странно дърво. И външният й вид беше странен, сякаш майсторството, което я беше създало, не бе с човешки произход. Конан бе малко озадачен. Никога в скиталчествата си не бе виждал мебели в подобен стил.

Пелиас натисна едно копче, скрито сред резбата върху единия край на масата. Отвори се малко чекмедже и магьосникът извади от него някакъв предмет. Беше пръстен. Странно изкован, той не светеше с огъня на златото, нито с ледения блясък на среброто, нито с изящното червено на медта. Тъмносиньото му сияние не приличаше на блясъка на никой познат метал. По целия обръч бяха изписани древни йероглифи. Конан се наведе да погледне и разпозна отблъскващите символи на тайните храмове на някои нечовешки богове, пред които се прекланяха в Стигия.