Печатът също бе изработен странно. Беше ромбоиден, горният и долният връх бяха дълги и заострени. Едни невнимателен човек лесно можеше да се убоде с него.
Пелиас погледна за момент пръстена. Странното му синьо сияние бе като меч с леден пламък. То изпълни стаята. Кимериецът, с изострените си сетива, усети силата, която се излъчваше от предмета. После магьосникът се изправи и отметна прошарения кичур, паднал на челото му.
— Много луни минаха, откак носех този пръстен — напевно каза той. — Дни и нощи аз непрестанно се борех със собственика му, могъщия магьосник от Луксур. Яростта на тъмните сили, които ние освободихме, можеше да опустоши земята, ако нашите магии и контрамагии не бяха се неутрализирали. Със замаян мозък и разсеяни сетива, аз се борих с него през вечността на черното време. Когато усетих, че не мога да продължа, той изведнъж се предаде. Преобрази се в ястреб и се опита да отлети. Моята сила се възвърна в мен — аз се преобразих в орел, връхлетях върху него и го разкъсах на парчета. Ха! Тогава бях млад и прославен със силата си! Сега, приятелю, искам ти да носиш този пръстен. Той ще ти е от голяма помощ в пътешествието ти. Чувал ли си за Ракамон?
Конан кимна. В южните страни изобилстваха легендите за миналото, но името на този ужасен магьосник все още се нашепваше предпазливо, макар че от смъртта му бе минал цял век и половина. Хирканските завоеватели бяха плячкосали и опожарили града му, докато той лежал безпомощен, унесен от сока на черния лотос.
Много привърженици на магията бяха търсили тайните му книги, за които се говореше, че са написани върху изсушените кожи на одрани живи девици, но никой не ги откри. Ако този пръстен беше остатък от вещите на Ракамон, той със сигурност щеше да е много мощен.
— Да, това е пръстенът на Ракамон — тържествено обяви Пелиас. — Някои от неестествените същества, призовани от тъмните кралства, не могат, веднъж извикани, да бъдат контролирани с обикновените защитни магии. Заради това той изработил този пръстен от метала, който намерил в паднала звезда по време на странстванията си из ледения Север. Чрез тайни и безименни ритуали надарил пръстена с невъобразими сили. В тези ритуали кръвта се лее изобилно и крещящите души се осъждат да обитават най-дълбоките и най-тъмни бездни на ада. Доколкото знам, онзи, който носи този пръстен, може да се изправи срещу всеки звяр, призован с черна магия.
— Колкото до детайлната му употреба, не знам. Вероятно знанието е умряло заедно с тайните ръкописи. Вземи го, Конан! Това е всичко, с което мога да ти помогна. Не знам други магии, които биха ти помогнали срещу злата сила на Йа Чиенг.
Конан взе украшението. Най-напред то изглеждаше прекалено малко за масивните му пръсти, но когато го пробва на средния пръст на лявата си ръка, то се плъзна леко върху него. Кимериецът сви рамене. Десетилетният опит го караше да поглежда небрежно към способностите на магическите предмети. Играчката можеше и да помогне, а ако не, сигурно нямаше да навреди. Поне намеренията на Пелиас бяха добри.
— По дяволите целият този разговор — каза варваринът. — Чака ме дълъг път. Самун хляб, парче месо и мях вино и съм готов за сън. Можеш ли да ми отделиш някои ъгъл за през нощта?
— Каквото поискаш, приятелю. Моите слуги ще ти донесат храна и ще се погрижат за коня ти. — Пелиас плесна с ръце.
— Това ми напомня нещо — прозина се Конан. — Трябва да принеса един бик в жертва на Кром, преди да тръгна утре. Не казвай нищо за това, защото, ако разберат, хората ще кажат: „Конан остарява: изкуфял е и е станал религиозен на стари години!“…
3. Отмъщение от пустинята
Слънцето блестеше върху островърхите шлемове и наточените остриета на копията. Дрънчаха шпори и ярките копринени платове хвърляха сияйни отблясъци, докато тримата бронирани ездачи препускаха по дългия склон на голяма пясъчна дюна в обширната пустиня, оформяща западните граници на Туран. Около шлемовете им бяха увити червени тюрбани: кърпи със същия цвят висяха на коланите им. Бели копринени ризи, торбести панталони, пъхнати в ниски черни ботуши и сребърни ризници без ръкави завършваха облеклото им. Криви мечове висяха на бедрата им. Изправени в калъфите, закачени за седлата на двама от тях стърчаха десетфутови турански копия. От седлото на третия висеше дебел, двоен лък в калъф с около тридесет стрели в лъскав кожен колчан.