Кимериецът стана и закачи ножницата си.
— На работа, пустинни кучета! Преди изгрев-слънце искам да видя такъв камилски керван, от който биха потекли лигите на всеки зуагир!
Дрънчаха камилски звънци. Краката на хора и добитък вдигнаха облаци прах, докато дългата редица минаваше през портата на форт Вакла. До портата слабият търговец, който вървеше начело, заяви:
— Господарю, аз съм Зеба, шемит от Анакия. Идвам от Юкуб да сменя стоките си в Кердпур.
— Кой е този? — попита капитанът на портата, посочвайки към огромния мъж, увит в широк халат. Кафията му скриваше долната част на лицето, така че се виждаха само пронизващите му очи.
— Това е личният ми слуга и телохранител — заяви водачът. — Стигиец. Другите са наети пазачи, камилари и роби. В името на Ашторет, колко хубаво е отново да сме в безопасност зад стените! Страхувах се да не ме нападнат зуагирските банди. Моите хора са добре въоръжени, както благородният капитан може да види. Но боговете ни запазиха и никой от онези вонящи пустинни гадини не ни нападна.
Капитанът на стражата се усмихна.
— Предпазливостта ти е била излишна, човече. Точно сега и една жена може да язди сама по керванджийския път, без някой да й досади. Вчера един ескадрон от Имперската стража разби тълпа пустинни плъхове и плени вожда им. Мислим, че само едно от кучетата се отърва.
— А! — извика шемитът. — Това, разбира се, е славна новина!
— Нищо работа! Скоро ще се опомнят… Но тази демонстрация на сила поне ще спре набезите им за известно време. Везиз шах ни заповяда да убиваме всеки зуагир — мъж, жена или дете — заловен от патрулите ни. Докато се върнете в Юкуб, ще можете да пътувате без страх надлъж и нашир през зуагирската пустиня.
— Ще направя жертвоприношение на Бел като израз на моята благодарност — каза търговецът, когато и последната камила мина бавно през портата. Четирима стражи затвориха портата: железните й крила се завъртяха със скърцане на пантите, дебели колкото човешки крак. Масивните пръти на резетата издрънчаха на местата си.
Фортът в действителност бе един малък град. Висока, назъбена каменна стена опасваше множеството сгради с парапети и бойници. Бдителни стрелци бяха наредени по стената. Пространството вътре беше обширно, а в изобилието от сгради намираха убежище търговци и крадци. Във Вакла бяха оградени всички удобства на цивилизования живот — кръчмите и къщите за комар ощастливяваха гарнизона.
На широкия пазарски площад в центъра се мотаеха войници в ризници и островърхи шлемове, търговци в халати и забулени жени. Пространството гърмеше от виковете на амбулантни търговци и търговски посредници. От едната страна се издигаше могъща цитадела, където живееше губернаторът — самата тя представляваше крепост със сиви каменни стени, тесни прозорчета и тежки медни врати. Онези, които бяха влизали вътре, обаче твърдяха, че интериорът е в пълен контраст с мрачната гледка отвън. Цитаделата била отрупана със скъпоценни произведения на изкуството, обзаведена с удобни мебели и претъпкана с хубави вина и храни.
Вечерта дойде. Небето бързо потъмня и тук-там прозорчетата се осветиха от свещи и лампи. Потни кръчмари носеха бурета с вино от избите си и очакваха вечерната навалица от клиенти. Комарджиите хвърляха заровете с тренирани извъртания и премятания. Започваше колоритният нощен живот в хирканския град.
В помещенията до западната стена, запазени за гостуващи кервани, край огньовете на Конановата банда се разразиха спорове. Почти всички смятаха, че трябва да си седят там в безопасност, неподозирани от никого, докато дойде уреченият час. Но Конан бе на друго мнение. Оставаха му цели два свободни ча̀са и той възнамеряваше да огледа разположението на врага. Вече бе забелязал къде се намират казармите на офицерите и обикновените войници — близо до главната порта — но не знаеше каква е числеността на войските, разквартирувани там.