— Може демоните да ви отрежат езиците! — изръмжа той. — Аз ще направя, както казах. Покрай кръчмите ще има множество пияни войници, които не са наряд. Все ще мога да хвана един от тях и да измъкна нужната информация, даже ако трябва да я изстискам от него като от мокър парцал.
Желязната решителност на кимериеца отхвърли възраженията на другарите му. Той се уви в халата си и тръгна, криейки лице под кафията си. Не трябваше да проваля добре подготвения им план, като позволи на някой туранец с добра памет да го разпознае.
Изпаренията от кисело вино, вкисната бира и пот удариха Конан в носа, когато влезе в първата кръчма. Гуляят се вихреше с пълна сила. Момите бързаха напред-назад с разпенени кани бира и бутилки вино, докато гримираните уличници се разполагаха върху коленете на полупияните войници, които изпразваха чашите си и викаха за още. Интериорът напомняше за западна кръчма, макар че облеклата бяха по-колоритни.
Варваринът намери една малка, уединена масичка в най-тъмния ъгъл, седна на скърцащия стол и си поръча халба бира. Утоли жаждата си на големи глътки и се огледа. Двама пияни кавалеристи се бореха на пода сред виковете и кикотенето на жените. Стегнатите мускули подскачаха под мургавите им изпотени кожи. На съседната маса вървеше игра на зарове. Блестящи монети и искрящи скъпоценни камъни се прехвърляха от едната страна към другата през грубо изсечената и залята с вино маса. Кимериецът се отпусна. Той рядко се изнервяше, но сетивата му бяха нащрек, когато влезе в леговището на врага.
— Какво ще кажеш за едно питие, мълчаливи тъпако?
Един въоръжен гигант си проби път през тълпата с трясък от преобърнати столове. Зад него се чуваха бесни ругатни. Той се пльосна на свободния стол край масата на Конан. Очите му бяха изцъклени войнствено, а позлатената ризница и коприненият шал бяха опръскани с вино.
Конан присви очи. Човекът бе облечен с алената мантия и белия тюрбан на Имперската стража. Тюрбанът бе украсен с пауново перо — отличителен знак на капитан от тези елитни войски. Несъмнено беше от отряда, разбил зуагирите и хванал в плен Ийн Алал. Всъщност може би той бе командвал тази група. Ето възможност, пратена от боговете, стига Конан да съумееше да я използва добре.
Едрият кимериец се наведе напред в изблик на престорено приятелство: лицето му остана скрито от сянката на кафията.
— Не се чудѝ, че това място ми се струва тъпо. Дойдох само да си утоля жаждата. — Потупа дружелюбно войника по рамото. — Тръгнал съм към една къща на удоволствията, където жените са толкова красиви и опитни, че могат да си съперничат с куртизанките от Шадизар!
Капитанът изхълца, поклати глава и с голяма мъка успя да фокусира погледа си.
— Ха? Жени? Добра идея. Всъщност ти кой си?
— Хотеп от Кеми, телохранител на търговеца Зеба. Ела с мен, човече! Едно посещение на това място ще те засити за цял месец.
Конан не беше майстор в преструвките. Поведението му би събудило подозренията на един проницателен и трезвен човек. Обаче в пиянския унес на туранеца бяха останали само най-първичните инстинкти. Задъхан от силна похотливост, той се наведе напред и се оригна звучно.
— Твърде дълго се мотах из проклетата пустиня, без да зърна жена.
— Беше ли е дружината, която направи засада на зуагирите?
— Дали съм бил е тях? Аз им бях командир!
— Много добре!
— Да, това беше славна битка. Но единствената жена в кервана беше онази йедка Танара, нека боговете поразят надменността й с циреи!
— Тя ти е отказала?
— По-лошо! Зашлеви ми плесница, когато се опитах да я целуна в палатката й!
— Много нахално от нейна страна! — поклати глава Конан.
— И това не беше всичко. Ще повярваш ли — заплаши, че ще ме одере жив на големия площад в Аграпур, ако не се държа добре. Мен. Ардашир от Акиф! Да се държа добре! Сякаш някой мъж с червена кръв може да се контролира, когато я зърне!
— Срамота. Как ни третират жените!
— Стига толкова. Водѝ ме в твоята къща за удоволствия, стигиецо. Нуждая се от забрава и почивка.
Надигайки се нестабилно, туранецът си проправи път през навалицата. Конан го последва. Хладният нощен въздух на улицата ги посрещна като удар с мокър парцал по лицето. Капитанът видимо изтрезня, докато вървеше. Изведнъж стана любопитен и надзърна към полускритото лице на спътника си, който мълчаливо бързаше до него.