Конан хукна към втория етаж, вземайки по четири стъпала наведнъж. Знаеше, че на този етаж се намират покоите на губернатора. Спря и даде бързи заповеди на хората си:
— Десет от вас да потърсят ключовете от подземията и да освободят Ийн Алал. Останалите, вземайте всякаква плячка, каквато можете да носите. Аз ще ида на гости на губернатора.
Когато зуагирите, с викове и смях, се втурнаха надолу по стълбите, Конан с мощен ритник разби вратата от сандалово дърво пред себе си на трески. Бързо и безшумно премина по меките килими на пода и спря насред път. От другата страна на вратата пред себе си чу как един женски глас се извисява в ядосан вик.
Веждите на Конан се събраха: той се намръщи. Вдигна тежката маса и я хвърли срещу новата преграда. Недодяланото оръжие разби вратата с мощен удар. Той блъсна встрани останките от мебела и влезе.
До една маса насред осветената стая стоеше висок, силен мъж на средна възраст. Конан разпозна Везиз шах по описанията, които беше чувал. Върху килимите на пода бяха разположени копринени дивани и маси, отрупани с деликатеси. Върху една от масите почиваше бутилка вино с два пълни бокала.
На дивана лежеше жена. Когато погледна към нахлуващия варварин, в големите й тъмни очи нямаше и следа от страх. Конан трепна. Това беше момичето, което го заговори в Канирия и едва не го прати на сигурна смърт!
Но сега нямаше време да обмисля подобни въпроси. Губернаторът изруга, извади покрития си със скъпоценни камъни ятаган и тръгна с котешки стъпки към кимериеца.
— Смееш да нахълтваш в покоите ми, ти, окървавен негоднико! — озъби се той. — Чух, че пак си тръгнал да скиташ и се надявах дивите коне да ти откъснат краката. Но тъй като…
Втурна се напред с бърз дъговиден удар. Много мъже щяха да се объркат от думите му и нямаше да усетят как това свистящо острие ще пререже гърлото им, но пантерската мощ на варварските мускули спаси Конан. Той парира удара с дръжката на меча си и замахна с яростен контраудар. При размяната на удари и мушкания той скоро разбра, че се е изправил срещу един от най-опитните бойци, с които се бе срещал някога.
Но никой цивилизован фехтовач не можеше да се сравнява с уменията и скоростта на Конан, закоравял във войни и битки срещу врагове от целия свят още от детството си. Само бойният опит, който бе натрупал като наемник, го бе направил по-добър с меча от всеки обикновен воин. Уменията бяха затвърдени в мозъка му в безкрайни, кървави схватки по далечни бойни полета. Освен това той притежаваше светкавичната бързина на първобитен варварин, останала непритъпена от удобствата на цивилизацията.
Докато дуелът продължаваше, Везиз шах започна да се уморява и очите му се изпълниха с ужа̀сен страх. С внезапен вик той хвърли ятагана си в лицето на Конан и хукна към стената. Там треперещите му пръсти опипаха повърхността, сякаш търсеха пружина, която да отвори таен изход.
Конан завъртя черната си грива и избегна оръжието. В следващата секунда ръката му се уви около врата, а коляното му се заби в гърба на туранския емир. Гласът му бе ужасяващ шепот в ухото на Везиз шах.
— Куче, помниш ли как хвана десет от моите афгулци — когато командваше един ескадрон в Секундерам? И как изпрати осолените им глави в буркани с пожелания за приятно угощение? Времето ти дойде. Гний в Ада!
Кръвожадният кимериец бързо се надигна и заби коляно в гърба на врага си. Гръбнакът на туранеца изпука като суха клонка. Безжизненият труп се строполи на пода. Изпотен и запъхтян, Конан се обърна към жената на дивана.
Танара не се помръдна по време на битката. Сега тя се изправи, очите й грееха, вдигна ръце и безстрашно приближи към Конан, без да обръща внимание на окървавения меч в ръката му. Кръвта във вените му се разбушува от тази гледка.
— Ти си истински мъж! — прошепна тя, притискайки се в грубата му ризница и увивайки ръце около мускулестия му врат. — Никой друг не би могъл да убие Везиз шах. Радвам се, че ти го направи. Той ме принуди със заплахи да дойда тук и да се подчинявам на прищевките му.
Конан усети горещия устрем на развълнуваната си кръв. Ако беше по-млад, щеше да прегърне жената, без да мисли за последствията. Но сега се надигна предпазливостта на дълго трупания опит. Той изръмжа предупредително.
— Беше облечена другояче, когато се срещнахме в Канария — каза той, хвана двете й китки в голямата си лапа и я дръпна силно на дивана до себе си. — Разкажи ми историята за онази засада и за твоето участие в нея. И сега никакви лъжи, ако искаш да ти се размине!