Тъмните очи под дългите мигли го погледнаха без страх. Добре оформената ръка нежно се измъкна от хватката му и взе от масата бокал с вино. Подаде му го и си пийна от другия. Действията й бяха оцветени от увереността на красива и умна жена.
— Сигурно си жаден след убийството. Пийни си от това вино. То е най-доброто от избата на Везиз шах. Пий и ще ти разкажа историята, за която ме попита.
Конан погледна към чашата, а мелодичният глас на Танара започна:
— Аз съм Танара, йедка или благородна дама от Мейпур. Крал Йездигерд великодушно ме назначи за свой агент — очите и ушите на краля, както ни наричат в Туран. Когато се разчу, че ти си тръгнал на самотно пътешествие, аз бях изпратена да надзиравам работата на глупавите наемници, ангажирани от агента ни в Тарантия. Предполагам…
Конан захвърли чашата см на пода и се обърна вбесен към жената. Беше помирисал виното, беше го докоснал с език и острите му варварски сетива му подсказаха каква заплаха се спотайва в чашата. Дългата й черна коса се уви около огромната му ръка.
— Аз ще те надзиравам, уличнице! — изрева той. — Мислех…
Танара посегна зад гърба си и хвърли в лицето праха от жълтия лотос. Конан се дръпна назад, кашляйки и подсмърчайки, и пусна косата на Танара. Сдържайки дъх, тя се отдалечи от него и се изправи.
Конан захърка силно и се просна на дивана.
Танара кимна доволно. През следващите два-три дни той щеше да е неподвижен като каменна статуя. Сега бяха нужни бързи действия.
Надигна се мърморене, което привлече вниманието й. Отиде до прозореца, огледа площада и пусна завесите. Дръпна се назад, стресната от гледката. Къщите горяха, подпалени от беснеещата зуагирска орда. Разнасяха се писъците на пленените жени и ругатните на воините. Бели, призрачни сенки летяха насам-натам. Не се виждаше войска. Очевидно Конан беше влязъл във форта не сам, както тя си мислеше, а в компанията на пустинните вълци.
Тя бързо се опомни. Опитен шпионин, тя вече съставяше план как да се спаси и да изпълни целите на краля. Грабна бяла роба от един шкаф и я наметна. Въоръжи се с дълга кама със златна дръжка. Блъсна встрани осакатения и изцъклен труп на последния губернатор и бързо потърси пружината, активираща тайната врата.
Една част от стената се завъртя със скърцане и в отвора се разкри спираловидна стълба, водеща надолу. Върна се до дивана, където лежеше изпадналият в безсъзнание Конан. Сграбчи го под мишниците и го издърпа през тайната врата, напрягайки мускулите си до крайност, за да помръдне този огромен товар. Задейства пружината отвътре, затвори вратата и остави кимериеца на стълбите. Той лежеше и хъркаше като мечка, потънала в зимен сън.
Танара хукна надолу по стълбите. От няколко тесни прореза се процеждаше бледа светлина. На долния етаж тя се озова в малка кръгла стая. Изходът се отваряше по същия начин, както и входът към тайния коридор. Тя натисна копчето и се плъзна навън, запомняйки добре как може да влезе отново.
Фортът представляваше същински ад. Зуагирите бяха извадили съдържанието на избите, бяха се напили бързо с лекомислената безотговорност на диви номади, несвикнали с цивилизованите напитки. Смеещите се факлоносци бяха подпалили всички къщи. Грубо пленени, полуголи жени бяха оградени и подкарани като стадо — с камшици и варварски жестове — към главната порта.
Клането в казармите беше ужасно. Заклещените войници, втурнали се към изхода, налетяха на дъжд от стрели, пуснати от чакащите в засада зуагирски стрелци. Никой от тях нямаше шанс, заслепени от дима и все още сънени. Стотици надупчени със стрели тела лежаха на камари около развалините от казармите, а овъглените трупове в отломките показваха, че много от тях са били обвити от пламъците, преди да се доберат до вратата и да бъдат посрещнати от стрелите.
Сред вътрешните сгради на форта банди кръвожадни номади все още сечаха останките от Имперската гвардия, които, разбудени от шума, бяха изскочили от пръснатите си из цялото заграждение квартири. Туранските крепости не помнеха такова кърваво клане от десетилетия насам.
Закоравяла от изпитанията и суровия си живот, Танара хукна из тъмните улици. Пътят й беше осветен само от стопяващите се пламъци на горящите къщи. Без да се плаши от труповете, задръстили каналите, тя се стопи в тъмните входове, когато покрай нея премина крещяща зуагирска банда, размахала златната си плячка и подкарала група пленени жени. Когато минаваше покрай малка уличка, тя чу хриптене. Надзърна бързо в мрака и зърна просната фигура. Видя също, че фигурата е с островърх шлем и фино изплетена ризница — отличителните белези на Туранската Имперска гвардия.