Но не и Конан! Приемайки нещата такива, каквито са, с варварската си упоритост, острият му ум вече чертаеше и отхвърляше планове за това как да се освободи и да обърка кроежите на отмъстителния си похитител. Чу звън от стъпки в другия край на коридора и присви очи.
След груба команда стъпките спряха. През решетките Конан успя да различи очертанията на десет гвардейци с позлатени ризници, блеснали на светлината на факлите и с криви мечове в ръце. Най-отпред стоеше висок, плещест офицер. Конан позна Адрашир, който говореше с остър, отсечен глас:
— Шапур и Вардан! Вържете здраво варварина и сложете примка на врата му! Стрелци! Готови да попречите на всеки номер!
Двамата войници пристъпиха напред, за да изпълнят заповедта. Единият носеше клон, дълъг шест фута и дебел няколко инча, а другият стискаше здраво въже. Адрашир се обърна към кимериеца. Очите му светеха злобно, а пръстите му трепереха от желание да нападне Конан, но се сдържа с железния самоконтрол на добре обучен офицер. Изсъска:
— Един погрешен ход, варварско куче, и сърцето ти ще стане мишена на стрелците ми! С удоволствие бих те убил и сам, но ти си личното угощение на краля.
Студените сини очи на Конан погледнаха безчувствено побеснелия офицер, а войниците поставиха клона на раменете му, разпериха му ръцете и ги вързаха. Без очевидно усилие Конан сви огромните мускули на ръцете си, така че въжето се опъна докрай в момента на връзването. После тъмничарят отключи веригите на Конан. Кимериецът избоботи:
— Рано или късно, вие, турански кучета, ще получите каквото заслужавате. Ще видите.
Лицето на Адрашир трепна от ярост и той се озъби:
— И ти ще получиш своето, кръвожаден негоднико! Никое мъчение, измислено от човешки ум, няма да е прекалено жестоко, когато кралските екзекутори се захванат с теб. — Той се разсмя с писклив, неудържим смях, който издаде истеричния му нрав. — Но стига сме дърдорили. Последвайте ме, Ваше Величество на червясалата Аквилония!
Направи знак на гвардейците и малката група тръгна по влажните коридори. Вързаният варварин вървеше по средата, понесъл клона на рамене. Конан беше доста спокоен. Преди беше попадал в много трудни ситуации и все пак бе успявал да се освободи. Беше като вълк, хванат в капан — бдителен — постоянно търсеше начин да обърне ситуацията в своя полза. Не си губи времето да мисли за ужасните мъчения, нито за напразни обвинения срещу враговете си, нито се укоряваше за моментната липса на бдителност, на която се дължеше пленничеството му. Целият му ум, всеки нерв, бяха концентрирани в следващите му ходове.
Витата каменна стълба водеше нагоре. Тъй като никой не заслепи Конан, острите му очи отбелязваха всеки детайл. Подземията на кралския дворец бяха дълбоко под нивото на земята. Минаха няколко етажа, на всеки от които стоеше гвардеец, въоръжен с меч или пика.
Докато минаваха през тесните прозорчета, Конан на два пъти зърна външния свят. Притъмнялото небе показваше, че или се здрачава, или е рано призори. Сега разбра откъде идва тайнственият плясък, който стигаше до ушите му. Дворецът беше построен в предградията на Аграпур, на скала с изглед към морето Вилайет. Занданите бяха издълбани в сърцето на скалата, чието отвесно лице се къпеше във вълните отдолу. Ето защо Конан успя да види небето през прозорчетата, макар още да не бяха стигнали до долните етажи на самия дворец. Конан запечата всичко в ума си.
Размерите на двореца бяха удивителни. Групата мина през безкрайни стаи с фонтани и разкошни вази. Екзотични цветя пръскаха тежки аромати. Сега стъпките им отекваха под сводестите тавани, но понякога бяха заглушавани от дебелите килими и разкошните завеси. Бронирани войници стояха навсякъде като статуи с неразгадаеми лица и бдителни очи. Великолепието на Изтока цъфтеше тук в пълната си слава.
Групата спря пред две гигантски, позлатени врати. Те се издигаха на цели петдесет фута, а горните им части се губеха в мрака. Тайнствени арабески извиваха змийските си форми по повърхността на вратите, върху които бяха изобразени дракони, герои и магьосници от хирканските легенди. Адрашир пристъпи напред и почука по златните плочки с дръжката на ятагана си.