Усещайки напрежението на въжетата, Адрашир вдигна очи. Черна ярост кипна по лицето му, когато видя, че кимериецът не се подчинява на дворцовия етикет. Дръпна яростно връвта, вързана на примка около врата на Конан. По-слаб човек щеше да залитне и да се строполи на пода, но Конан стоеше твърд като скала. Масивните мускули на бичия му врат се издуха. Ръбовете им се забиха в стегнатото въже. После изведнъж се наведе напред и отново опъна, дърпайки въжето назад. Коленичилият Адрашир залитна, строполи се по очи, а бронята му издрънча върху мрамора.
— Не отдавам почит на никое хирканско куче! — Ревът на Конан бе като гръмотевица. — Ти печелиш войните си с помощта на жени. Ти самият можеш ли да въртиш меч? Ще ти покажа как се бие един истински мъж!
По време на кратката си реч Конан отпусна стегнатите мускули на ръцете си, така че въжето се разхлаби. Протегна се и клонът стигна до върховете на пръстите на лявата му ръка. С бързо извъртане той освободи дясната си ръка от примката и вдигна клона пред себе си. После бързо освободи и лявата си ръка.
Адрашир се надигна и се хвърли към него, изваждайки ятагана си. Конан цапардоса шлема на туранеца с единия край на клона. Офицерът се строполи на пода, а тялото му се завъртя като пумпал.
За част от секундата всички останаха неподвижни, поразени от това очевидно магическо постижение. С бойния инстинкт на варварин Конан бързо се възползва от тази пауза. Единият край на клона се изстреля и улучи лицето на един гвардеец. Човекът полетя назад, а лицето му се превърна в каша от кръв и натрошени кости. После Конан се извъртя и хвърли клона към най-близката група гвардейци от другата си страна, точно когато те се надигаха и посягаха към оръжията си. Хората бяха повалени в разбъркана камара.
Гъвкав и бърз като леопард, Конан се наведе напред и вдигна ятагана, които Адрашир беше изпуснал. Двама придворни се опитаха да препречат пътя на кимериеца към подножието на трона на крал Йездигерд, но той с лекота си проправи път през тях — навлязъл в стихията си, той сечеше и мушкаше. Тръгна нагоре по стълбите към трона.
Докато приближаваше, кралят се изправи да го посрещне, завъртайки ятагана си. Когато Иездигерд вдигна острието, за да парира страхотния десен удар, който Конан насочи към главата му, скъпоценните камъни по дръжката на оръжието блеснаха. Ударът беше толкова силен, че сабята на краля се счупи. Острието на Конан разряза множеството гънки на снежнобелия тюрбан, разсече перата от райска птица и огъна шлема, който Иездигерд носеше отдолу.
Макар че ударът не успя да разсече черепа на краля, както възнамеряваше Конан, той отхвърли туранеца назад. Кралят беше слисан. Падна назад върху облегалката на трона си и прекатури блестящия стол. Крал и трон се търколиха заедно от платформата, надолу по стъпалата от другата страна и върху множеството притичали гвардейци. Сблъсъкът провали атаката им.
Конан, изскочил от кожата си от бойна страст, щеше да се втурне след краля и да го довърши. Но верни ръце издърпаха Йездигерд от мелето: от всички страни се надигнаха мечове и копия, които притиснаха незащитения кимериец.
Ятаганът на Конан се завъртя, изплитайки смъртоносна мрежа от стомана около него. Той надмина себе си в изкуството на фехтовката. Независимо от престоя си в тъмницата и страничните ефекти от упойката, която беше вдишал, той пламтеше от жизненост. Ако трябваше да умре, щеше да умре с меч в ръка и да убива, за да си изсече почетно място в Залата на героите.
Въртеше се във весела ярост. Бърз удар изпрати един противник назад с извадени вътрешности: светкавично мушкане прониза скобите на нечия друга ризница и оръжието потъна в туранско сърце. Тъпчейки, сечейки, помитайки и мушкайки, Конан оставяше след себе си кървав хаос. За миг, завъртайки се като побеснял слон по платформата, той я очисти от всички войници и придворни, освен от онези, които лежаха безжизнени в краката му.
Остана само лейди Танара, седнала вкаменена в стола си. С дрезгав смях Конан откъсна блестящата диадема от косата й и я хвърли в тълпата, струпала се около платформата.
Сега войниците напредваха мрачно от всички страни, копията и мечовете им образуваха твърда преграда пред подредената линия от щитове. Стрелците зад тях зареждаха стрелите си. Цивилните стояха на групички в по-далечните ъгли на тронната зала и зяпаха изумени.
Конан напрегна мускули, завъртя ятагана и се разсмя гръмотевично. По голата му кожа течеше кръв от повърхностните рани по главата, ръката, гърдите и крака му. Обграден и незащитен, даже неговата сила и скорост не можеха да го спасят от промушването с много остри оръжия изведнъж. Перспективата за смъртта не го тревожеше: надяваше се само да повлече колкото може повече врагове в мрака заедно със себе си.