Тостът бе изпит в тишина, нехарактерна за място като пиратска кръчма.
6. Предателство на изток
— И какво става с Нейно кралско величество, Деви? — Конан попита дебелия кръчмар, докато сядаше да глътне бокал от ароматното ширакманско вино на Вендия. Доверявайки се маскировката си в кшатриански одежди, той се бе осмелил да влезе и да утоли жаждата си не само за пиене, но и за информация за тази съблазнителна жена, чиято империя той беше спасил. Стари спомени нахлуха в ума му. Докато слушаше, ледените му сини очи гледаха надалеч.
Макар че кръчмата беше почти празна, дрезгавият глас на собственика бе доста предпазлив, когато той се наведе напред, за да прошепне в ухото на Конан:
— А, Деви управлява с мъдра и твърда ръка, макар че няма консорт, който да стои до нея и да я подкрепя. Но благородниците казват, че тронът се нуждаел от военен дух. Говори се даже, че братовчед й Ченгир хан хвърлил око както на върховната власт, така и на нея. Тя досега отблъсква ухажванията му, но общественото мнение скоро ще я накара да се реши. Династията трябва да се продължи, а Ясмина трябва да изпълни дълга си към кралството.
Едрият вендиец хвърли бърз поглед през отворената врата. Докато минаваше войската, се чуха тежки стъпки и дрънкане на оръжие. По ръцете, копията и облечените в ризници рамене имаше защитни плочки. Войниците спряха с професионална дисциплина по команда на офицера си. Обсипаният им с белези стар гебра влезе в кръчмата. Бързият му поглед премина по всички, спря за малко върху Конан, после завърши огледа си с домакина.
Пристъпвайки към тезгяха, офицерът прошепна нещо на кръчмаря. Две прашни бутилки преминаха от дървените полици в копринената торба в ръката му. Работата му приключи, той излезе с дълги крачки и излая някаква команда. Отрядът му отново поде отмерения си ход.
Конан хвърли безразличен поглед след войската, след като стъпките им заглъхнаха. Мислеше си за Ясмина, сама в двореца си, управляваща кралството без помощта на консорт. Сви рамене. Вътрешните работи на Вендия не му влизаха в работата точно сега.
Най-добре беше вместо това да погледне към собствените си проблеми. На другия ден щеше да продължи пътя си на изток, към далечните простори на Химелеите, а за този дълъг поход трябваше да си отпочине добре. Колосалното му тяло можеше да издържи трудности, немислими за един цивилизован мъж, но инстинктите му подсказваха, че на опасни мисии трябва да си почива, когато може, като хищник на дълъг лов.
— Кръчмарю! — изръмжа Конан. — Имаш ли стая за през нощта? Почти съм капнал от умора. Тези пустинни пътувания изкарват душата на човека.
Източната нощ лежеше като горещо, гальовно, копринено одеяло над град Айодия. Звездите блещукаха с диамантено великолепие на черното небе, а сърпът на бледната луна се носеше на запад. Горяха факли и свещи. От ярко осветените палати се чуваха смях, музика и потропването на танцьорките, докато в бледо осветените храмове звъняха аскетичните тонове на златни цимбали и меките, единни гласове от хоровете на богомолците.
Конан се събуди изведнъж. Мускулите му бяха стегнати като пружини, готови за внезапно действие. Беше чул стъпки пред вратата на стаята си. Беше се опънал в цял ръст на леглото, гол, освен копринените си панталони, отметнал спалното бельо в знойната нощ. Сега стана безшумно с меч в ръка, бдителен като вълк.
Резето се освободи бавно и предпазливо. Когато вратата започна да се отваря, Конан се скри зад нея. Неясна на звездната светлина плахо влезе фигура с малък ръст, забулена и облечена в роба. Спря несигурно, сякаш учудена, че намира стаята празна.
Конан слушаше с наострени уши. Не чу шум отвън. Ясно, мистериозният посетител беше дошъл сам. Целта му беше неизвестна за Конан. Всеки вендиец, разпознал Конан, щеше да доведе със себе си цялата общинска гвардия. Много кшатрийци не бяха забравили мародерстващия планински вожд от Гор, макар че бяха минали години, откак той водеше косматите си орди от планините да грабят.
Конан не възнамеряваше тази ситуация да остане неразгадана по-дълго от необходимото. Натисна безшумно вратата с огромната си ръка и пристъпи крадешком напред. Като светкавица ръката му запуши устата на натрапника, който бе повален на леглото като дете, независимо от отчаяната си съпротива. Две уплашени очи погледнаха към Конан, когато той изсъска: