— Защо си тук в стаята ми? Говорѝ! Но тихо!
Махна ръката си от устата на пленника и дръпна булото от лицето му. Пред очите му се разкриха пълните устни и правият, тесен нос на вендийска жена. Тя проговори с глас като сребърните камбанки на храмов гонг:
— Дойдох да те заведа при господарката си. Тя е научила за пристигането ти и гори от нетърпение да те види. Облечи си дрехите и да тръгваме. Побързай!
Очите на Конан се присвиха подозрително:
— Защо е това проклето бързане, момиче! Господарката ти не може ли да остави един човек да се наспи на спокойствие? Защо да не се срещнем утре?
— През деня много хора в двореца на господарката ми ще разпознаят Конан от Гор. Не иска да бъдеш разкъсан на две между диви слонове.
Конан изведнъж настръхна.
— Конан от Гор, а? Кой ме познава тук? Коя е тя? Какво иска?
— Не мога да ти кажа. Но когато излизах от двореца, тя ми каза: „Ако се колебае, кажи му, че галзайското момиче от планината Имиша ще му плати за дрехите, които той някога й даде.“
Имиша! Мислите на Конан се върнаха тринадесет години назад, към онези паметни дни, когато уби злите магьосници от Черния кръг. Спомни си как веднъж даде на едно момиче дрехите, които бе купил (с помощта на меча, вярно, но и с монети) от галзайското момиче по пътя му към кладенеца. Девойката, на която бе дал дрехите, бе самата Ясмина!
— Значи твоята господарка е Деви! — изръмжа той. — Защо не каза това най-напред?
— Да, Деви те моли да дойдеш. Сега побързай!
Конан се облече и се въоръжи. Момичето отвори тихо вратата и надзърна навън. После подкани Конан. Двамата се промъкнаха безшумно надолу по стълбите и излязоха в горещата нощ.
Маршрутът им беше заобиколен и лъкатушен. Очевидно имаше истина в слуховете за интригата, които Конан беше чул в кръчмата, защото водачката му често хвърляше бързи погледи през рамо. Много пъти свърваше в тесни, павирани улички, по-тъмни от самата нощ, сякаш да се откъсне от преследвачи.
Веднъж, в една такава уличка, едно куче с блеснали очи и лигави челюсти скочи върху тях от един вход. Изкормващото мушкане на кимерийската кама го просна мъртво в канавката. Друг път в края на улицата се появи група парцаливи мъже и им препречи пътя. Белозъбата усмивка на Конан и докосването на дръжката на меча му ги прогони мигновено. Никаква друга преграда не препречи пътя им.
Скоро пътешествието им свърши. Застанаха пред високата, назъбена стена около кралския дворец. Сводестите му кули се очертаваха в небето зад тесни кулички; миризмата на екзотичните цветя и плодове от градините стигна до ноздрите им. Момичето огледа повърхността на стената. Накрая я натисна на две места едновременно. Без звук една секция се завъртя навътре, разкривайки едва осветен коридор.
Предупреждавайки Конан да пази тишина с пръст на устата, тя го поведе. Тайната врата се завъртя безшумно зад него и той последва бързите й стъпки по коридора с ръка върху дръжката на меча. Беше сигурен, че Ясмина нямаше лоши намерения, иначе не би избрала този начин да го привлече, но варварските му инстинкти го държаха нащрек.
Качиха се по каменна стълба, после минаха по още мрачни коридори, докато най-накрая момичето спря пред една врата и надзърна през малка дупчица, пробита на височината на очите. Дръпна един лост и вратата се отвори. Те влязоха.
— Чакай тук, господарю — каза тя, — а аз ще съобщя на господарката си, че си тук.
Тя забързано излезе от стаята, тънките й дрехи зашумоляха. Конан сви рамене и се огледа.
Стаята бе препълнена с богатствата на източен владетел, с копринени завеси, златни чаши и орнаменти и богати бродерии, обсипани със скъпоценни камъни, но при все това очебийният лукс обаче беше смекчен от извършена с изключителен вкус подредба. Кокетната масичка със скъпо туранско огледало подсказваше, че помещението служи за женски будоар. Масичката беше обсипана със стъкленици от нефрит, злато и сребро, съдържащи мазила и мехлеми, приготвени от най-опитните козметици на Изтока. Женствеността се разкриваше и чрез великолепието на огромното легло с непроницаеми копринени завеси и балдахин от златоткан шемитски плат.
Конан кимна с лаконично одобрение. Макар че беше закоравял воин, ежедневието му на крал го бе научило да намира удоволствие в красивата обстановка. Мислите му бяха прекъснати от звук зад гърба му. Извърна се, изваждайки наполовина меча си, после се спря.
Беше Ясмина. Когато я срещна за пръв път, тя беше в началото на разцвета на женствеността — нямаше и двадесет, доколкото той си спомняше. Сега, тринадесет години по-късно, тя беше зряла жена. Острият ум, който й беше позволил да задържи трона, все тъй грееше в очите й, но прилепналите копринени одежди разкриваха, че момичешката й фигура е разцъфнала в разкошно сластно тяло. И бе толкова красива, че поетите ставаха известни само като я възпяваха; би донесла над хиляда талара на търг в Султанпур. Прелестното лице на Ясмина сияеше от щастие и тя спря на три крачки от Конан. Разпери ръце и възкликна: