— Моят планински вожд! Ти се върна!
Кръвта на Конан запулсира в слепоочията, с една мощна крачка прекоси разстоянието, което ги делеше, и я сграбчи в ръцете си. Когато гъвкавото й тяло се притисна о неговото, тя прошепна:
— Никой няма да ни обезпокои, мой вожде. Тази нощ отпратих стражите. Входът към тази стая е заключен. Люби ме, мой вожде! От тринадесет години копнея да усетя ръцете ти около себе си. Не съм била щастлива откак се разделихме след битката в долината Фемеш. Дръж ме в ръцете си и нека това бъде нощ, която никой от нас няма да забрави!
В друга част на двореца петима мъже седяха в богато мебелирана стая. От време на време отпиваха от златни бокали, докато слушаха високия, мургав мъж.
— Сега е времето! — каза той. — Тази вечер! Току-що научих, че Ясмина е отпратила стражата, която обикновено охранява покоите й. Женска прищявка, без съмнение, но ще ни послужи добре!
— Господарю Ченгир — прекъсна го един от другите. — Наистина ли е необходима да убиваме Деви? Бил съм се с туранските отряди и съм си проправял път с меч в ръка през засадите на планинците, но не ми харесва мисълта да пронижа хладнокръвно една жена.
Високият се усмихна.
— И на мен, Темур, но това е нужно за кралство Вендия. Кръвта на кралството трябва да се поднови. Трябва да има нови победи, които да увеличат силата ни. Деви отслаби корена на страната с нейното мирно управление. Ние, раса от побеждаващи воини, сега си губим времето да строим бентове и пътища за мръсните низши касти! Не, тя трябва да умре. После аз, като наследник на трона, ще поведа кшатрийците към нови победи. С кръв ще изсечем нова империя в Хитай, Утара Куру, в Туран. Ще пометем планинците от Химелеите в кървав поток. Изтокът ще потрепери и ще се разклати от нашата гръмотевица! Денем и нощем камилски кервани, натоварени с плячка ще се изливат в Айодия. С мен ли сте?
Четири криви меча бяха измъкнати наполовина от позлатените си ножници и генералите изразиха съгласието си с шумно мърморене.
Принцът им махна да запазят тишина.
— Не толкова високо, господа. Не забравяйте, че почти всички са верни на Ясмина. Малцина споделят възгледите ни. Ако се опитаме да вдигнем бунт, войската и народът ще ни разкъсат на парчета. Но ако тя умре от тайно покушение… Разбира се, аз като неин братовчед и наследник ще потърся прилежно злосторниците. Може да екзекутираме няколко изкупителни жертви — след като им отрежем езиците. След известно време на скръб аз ще събера армията и ще ударя на север и на изток. Името ми ще остане в историята с нашите велики завоевания!
Гласът му звънеше от вълнение, а очите му грееха. Той се изправи с повелителен жест.
— Въоръжете се, господа. Сложете си маските. Отиваме в покоите на Ясмина през тайния проход. Дългът ни към кралствата ще бъде изпълнен след час!
Петимата маскирани благородници се изнизаха от стаята на път да прережат гърлото на беззащитната жена.
Бледата светлина на звездите се процеждаше в спалнята на кралицата, когато Конан се събуди за втори път тази нощ. Острият му слух долови мек, почти безшумен звук. Всеки обикновен човек щеше да промърмори насън, свързвайки безпокойството с плъхове или лоши сънища, щеше да се обърне и да заспи отново.
Но не и Конан! Напълно буден, той се ослуша. Животинските му инстинкти бяха нащрек. Докато дясната му ръка потърси дръжката на меча и го извади безшумно от ножницата, лявата дръпна завесите, за да може той да огледа стаята. Ясмина спеше с лека усмивка на лицето.
За Конан не беше необходимо да види блясъка на стомана в ръцете на пет тъмни фигури, за да разбере, че го дебне смъртна опасност. Маскирани мъже не влизат нощем в покоите на кралицата си с добри намерения. Той приклекна като котка с меч в ръката и с ярост в сърцето.
Нападателите се прокраднаха наблизо, приготвили камите си за ударите, които щяха да поставят нов владетел на трона на Вендия. Единият вече посягаше към завесите на кралското легло.