Конан премина към действие с шеметна скорост. Най-близкият мъж беше повален и изкормен, преди другите да успеят да се опомнят от шока. Мечът му блесна бързо като атакуваща кобра. Шлемът и главата на другия бяха разположени до брадичката с трясък. Конан ритна трупа срещу другите, възпирайки атаката им и парира удара срещу краката си от един, който беше избягнал човешката преграда. С ужасяващ заден удар той отсече ръката, която държеше меча. Тя падна трепереща на пода, а атентаторът се строполи след нея.
Конан се хвърли като буря срещу останалите двама. С размахани саби те се биеха за живота си срещу яростната атака на голия кимериец. Червена ярост блестеше в очите на Конан, докато сипеше мощни удари срещу отчаяната им отбрана, като се стараеше да не им позволи да го нападнат от двете страни едновременно.
— Искате да убиете жена, която си спи в леглото, така ли? — изръмжа той. — Страхливци! Чакали! Всеки коварен стигиец е честен боец в сравнение с вас! Но тази нощ няма да се пролее друга кръв, освен вашата, кучета!
Острието на Конан блесна като стълб от смъртоносна светлина. Ужасяващ замах отсече главата на единия от маскираните му противници. Яростта на Конановата атака притисна единствения останал до стената. Бързите им удари и парирания оформиха блестяща, постоянно променяща се шарка от стомана на звездната светлина.
Ясмина, вече съвсем будна, стоеше права до леглото си и гледаше със затаен дъх. Изведнъж извика ужасѐна, когато Конан се подхлъзна в локва кръв на пода и падна върху един от труповете.
Вендийският атентатор скочи напред със злобно веселие в черните си очи. Вдигна меча си. Конан се опита да стане. Изведнъж устата на врага му се разтвори. Той залитна, изтърва меча си и падна със задушен хрип. Зад него се появи голата, гъвкава фигура на Ясмина. Между плешките на мъртвия кшатриец стърчеше острието на камата, която тя мигновено бе забила, за да спаси любовника си.
Конан се освободи, разсичайки сплетените гънки на мантията и стана. Беше покрит с кръв от главата до петите, но сините му очи блестяха с техния стар, неугасим огън.
— Извадих късмет, че беше толкова бърза с камата, момиче! Ако не беше ти, сега щях да правя компания на тези господа в Ада. Кром, но си беше добра битка!
Първата й реакция бе женското й безпокойство.
— Ти кървиш, мой вожде! Ела с мен в банята и ще превържем раните ти.
— Кръвта е тяхна, аз имам само няколко драскотини — изръмжа Конан и се изтри с тюрбана на един от мъртвите атентатори. — Малка цена платих, за да осуетя плановете на тези негодници.
— Хвала на боговете, че ти беше с мен, иначе щяха да успеят — Гласът на Деви трепереше от вълнение — Не съм и сънувала, че ме заплашва покушение! Хората смятат управлението ми за справедливо, подкрепя ме армията и повечето благородници. Може би Йездигерд от Туран е пратил емисарите си като маскирани убийци в стаята ми.
— Йездигерд вече няма да те безпокои — промърмори кимериецът. — Той е мъртъв. Убих го на собствения му кораб. Свали им маските!
Деви дръпна маската от лицето на човека, когото беше убила, после се сви от удивление и ужас.
— Ченгир! Собственият ми братовчед! О, предателство, черно предателство и силна лудост! За това утре ще се търкалят глави!
Тя разтърси гарвановите си плитки и обърна черните си, насълзени очи към невъзмутимото лице на кимериеца.
— Сега знам, че се нуждая от консорт. Управлявай Вендия с мен, Конан! Утре ще обявя годежа ни; цял месец ще има сватбени тържества и церемонии, каквито не е имало във Вендия от сто години! Обичам те, вожде мой!
Тя го прегърна страстно, притискайки енергичното си, младо тяло до неговото, покривайки устните му с целувки чак докато му се зави свят. Но той поклати глава и я отблъсна нежно. Задържа я на една ръка разстояние.
— Кром знае, девойко, че ти ми направи съблазнително предложение — изръмжа той. — Малко от жените, които съм виждал, могат да се сравнят с теб по красота и мъдрост. Всеки мъж, благословен от твоята ръка с женитба, ще се счита за любимец на сто богове. Преди десет години, когато бях скитащ наемник, може би щях да приема. Сега не мога. Сега имам собствено кралство, Аквилония на запад, най-могъщото кралство на света. Но един зъл магьосник от Хитай открадна кралицата ми от мен и аз се заклех да си я върна. Трябва да не съм мъж, ако не спазя клетвата си. Омъжѝ се за някой от твоите хора. Те сигурно предпочитат да ги управлява крал от тяхната кръв. Утре ще препусна към Химелеите.