Един снажен, брадат вожд се окашля.
— Разбираме, че си тръгнал на важна мисия, Конан — каза той. — Но послушай съвета ни и заобиколи района Талакман. Странни и ужасни неща стават там и се говори, че отново са се появили снежните демони от старите митове.
— Какви са тези снежни демони, които могат да всеят страх в смелите сърца на мъжете от Гулистан?
Вождът се наведе ниско и отговори с треперещ глас:
— Дяволи, излезли от нощните доби, от черните бездни обитават снежните простори на Талакман. Намирали са хора с начупени тела, осакатени с ужасяваща сила и жестокост. Но най-ужасното от всичко е, че всеки труп, без значение колко скорошен, е съвсем замръзнал! Пръстите и крайниците са толкова крехки, че се чупят като ледени шушулки!
— Благодаря за предупреждението — гласът на Конан беше мрачен. — Но аз не мога да заобиколя Талакман. Това ще ми струва два месеца, а аз трябва да мина по най-преките пътеки. Времето ми е малко.
Те се развикаха, опитвайки се да го разубедят, но напразно. Гръмкият му глас се издигна в команда, с която им заповяда да мълчат.
Той се изправи тежко и отиде във вътрешната стая до едно легло, покрито с дебели кожи, а другарите му се чудеха, клатеха глави и мърмореха уплашено.
Вятърът виеше тъжно, докато Конан си проправяше път през снежните простори. Вихрушките хвърляха щипещ сняг по загорялото му лице, а леденият вятър пронизваше дебелия кожух. На раменете му бе закачена раницата му, натъпкана с провизии за дълго пътешествие през студената пустош — изсушено месо и сухари. Дъхът излизаше от ноздрите му на дълги облаци.
Дни наред следваше пътя си, пресичайки снеговете с леката планинска походка, която направо поглъща разстоянието. Нощем спеше в примитивни снежни заслони, изровени с грубата, широка лопата, която носеше за тази цел, а призори тръгваше отново. Край пътеката му зееха пропасти. Понякога мускулестите му крака ги прехвърляха с широк скок. Понякога трябваше да прави широк обход по края на пропастта или да слезе в дълбината с въжето си и да се покачи от другата страна.
Снеговете бяха непокътнати и почти не се виждаха живи същества. Веднъж го нападна изгладнял снежен леопард, но той парира атаката на хищника, като го изкорми със заибарския си нож. Животното тупна на земята и издъхна в конвулсии. Остави го там да лежи завинаги във вечния студ.
Когато снежната виелица намаля, той изтри ледените шушулки от веждите си, спря и се огледа. Зад него се простираха безкрайни снежни полета, насечени от зейнали бездни и назъбени върхове, които се губеха в далечината. Далеч напред той едва различаваше началото на спускащия се надолу планински склон и надеждата за края на това изтощително пътуване.
После острите му сини очи забелязаха нещо друго. С внезапно любопитство Конан тръгна напред да го огледа. Спря, поглеждайки надолу към странните отпечатъци, които привлякоха вниманието му. За разлика от всички следи, които беше виждал дотогава, те приличаха малко на следи от мечка. Но никоя мечка не можеше да остави толкова големи следи, без отпечатъци от нокти и тези странно разперени пръсти. Трябва да си били направени скоро, защото падащият сняг не беше ги запълнил. Водеха към издигната като планина ледена маса. Конан тръгна по следата, бдителен като дебнеща пантера.
Макар и светкавично бърз, Конан не можа да избегне чудовищното бяло създание, което изведнъж се хвърли отгоре му. Той успя да зърне само безформените крайници и ужасната, уродлива глава. После бе съборен на земята с такава сила, че дъхът му секна.
Поради бързата му реакция змиевидните ръце не го обхванаха изцяло. Тялото му се изви и избегна хватката им, макар че те успяха да го сграбчат като менгеме отпред и отзад.
Бореше се яростно да освободи дясната си ръка и да удари врага си с ножа, който стискаше в юмрука си, но при все невероятната си сила, се чувстваше слаб като бебе в сравнение с демоничната мощ на чудовището. И тогава ужасното, безформено лице се сведе над него, сякаш съществото искаше да го погледне право в очите. Бездънен мраз започнала обвива тялото му и Конан усети чужда мисъл със смъртоносен натиск да нахлува в съзнанието му. В този неясен кошмар той видя отразено безконечното зло на още по-тъмни бездни, където слузести създания дебнат човешките души. Могъщи сили се опитваха да изтръгнат корените на здравия му разум; ледени капки пот избиха по челото му.