По-слаб човек би се поддал на злото на тази непозната и съкрушителна сила, но цивилизованият пласт бе само тънко покритие върху варварските рефлекси на Конан. Животинските му инстинкти излязоха на преден план. Стремежът към самосъхранение накара мускулите му да се свият в могъщо усилие. Разкъсвайки кожа и дрехи, той освободи лявата си ръка от непреодолимата белота и удари безизразното лице, което го гледаше.
При първия удар чудовището изпищя, нададе болезнен рев и отслаби хватката си.
Пръстенът!
Пръстенът на Ракамон, подаръкът от Пелиас, с незнайна сила на магия и вълшебство, който Конан носеше! Смъртоносно оръжие срещу това животно от ледения мрак, което откъсва човешките души от телата им и ги оставя натрошени и замръзнали в снега!
Конан удари пак и точи път ревът премина в пронизителен крясък, а белият ужас се хвърли назад, за да избяга от ужасния пръстен. С дива радост Конан се хвърли след него. Сега той беше нападателят! Използвайки острите ромбоидни върхове на пръстена като оръжие, той раздра жестоко бялото създание.
Чу се писък някъде откъм лицето на съществото. То полетя над снега, от раните му капеше бяла слуз, а Конан го преследваше като отмъстителен дух.
Бягането доведе съществото до ръба на ледена пропаст, където то спря, в засада, залитайки и треперейки. Конан безмилостно заби пръстена в тялото му. Със странен вик то залитна назад. За миг се опита да запази равновесие на ръба; после ледената кора се отчупи. С продължителен вой то се строполи в мрака на бездната.
Конан се отърси като вълк след лов.
— Пелиас, разбира се, ми даде мощна играчка — промърмори той. — Чума за тези снежни демони! Този наистина отиде в адските си свърталища. Сега най-добре да побързам, ако искам до утре да стигна до подножието.
8. Драконът от Хитай
Беше двадесет и петият ден, откак той прекоси Хитайската граница. Сухите, пясъчни земи, ограждащи обширната Вуханска пустиня, необитавани, като се изключат враждуващите групи от калени номади, отстъпиха на обширни блата и мочурища. Водните птици се издигаха на ята от водоемите със застояла вода. Червеноок, злонравен блатен бивол пляскаше и пръхтеше във високите тръстики. Бръмчаха рояци хапещи насекоми; тигрите, тръгнали на лов, издаваха дрезгави звуци. Конан се нуждаеше от всички си знания за блатата, научени в кушитските джунгли и блатата край морето Вилайет, за да прекоси тези негостоприемни простори с помощта на ръчно изработени блатни обувки и импровизирани бамбукови салове.
Когато свършиха мочурищата, започна гъста джунгла. Тя не беше по-лесна за преминаване. Тежкият заибарски нож на Конан работеше постоянно, разсичайки пролуки през гъстия храсталак, но железните мускули и упоритата решителност на гигантския кимериец изобщо никога не му позволиха да изгуби вярата си в успеха. Тези места някога са били богати и цивилизовани, много отдавна, когато Западната цивилизация едва е навлизала в зората си. На много места Конан откриваше руини на храмове, дворци и цели градове, мъртви и забравени от хиляди години. Празните дупки на прозорците гледаха зловещо като очните кухини на черепи в мрачна забрава. Лиани обвиваха изронените и надупчени статуи на странни, предчовешки богове. Кресливи маймуни изразяваха шумно недоволството си от навлизането му в техните зелени владения.
Джунглата се стопи в обширни поля, където пастири с шафранови кожи наблюдаваха стадата си. Направо срещу тази част от страната, през хълмове и долини, се простираше Голямата Хитайска стена. Конан я огледа мрачно. С хиляда смели аквилонски воини, екипирани с тарани и катапулти, той скоро можеше да пробие тази голяма, но статична защита, със светкавичен удар, преди да дойде помощ от другите части на стената.
Но той нямаше хиляда войници с обсадни машини, а трябваше да прекоси Великата стена. През една тъмна нощ, когато луната беше забулена, той се прокрадна над стената с помощта на въже, оставяйки пазачите в несвяст след удар по шлемовете им. Тревистите поля бяха прекосени с неуморим, поглъщащ милите варварски бяг, който му позволи да покрива огромни разстояния между почивките.
Скоро отново започна джунглата. Тук обаче имаше следи от хора, липсващи в другите гори, през които бе просичал трудния си път. През ниската растителност под дърветата бяха прокарани тесни пътечки, макар че те се губеха сред бамбуковите стъбла от двете страни. Лианите се виеха на гирлянди от дърветата; чуруликаха птици с ярки пера. Отдалеч се чу рев на ловуващ леопард.