Плененото момиче следеше борбата пребледняло и с разширени от страх очи. Когато Конан излезе от прикритието, тя го помисли за някой от своите приятели или роднини, предприел безнадежден опит да я спаси. Сега видя, че той е ченг-ли, белокож чужденец от легендарните земи на запад от Великата стена и пустинята Вухуан. Дали щеше да я изяде жива, както твърдяха легендите? Или щеше да я завлече в родината си като робиня, да работи, окована във вериги в мръсните подземия до края на живота си?
Страховете й скоро се изпариха от приятелската усмивка на Конан, когато той бързо преряза ремъците й. Възхитеният му поглед се плъзна по краката й, но това не беше погледът на похитител, който оценяваше стойността на пленничката си, а погледът на свободен мъж, който оглежда свободна жена. Бузите й пламнаха, напълнени с кръв от искреното му възхищение.
— В името на Маха — каза той — не знаех, че толкова красиви жени се раждат в жълтите земи! Изглежда, е трябвало да дойда по тези места много отдавна! — Акцентът му беше далеч от съвършенството, но тя не се затрудняваше да разбира думите му.
— Белите чужденци рядко идват в Хитай — отвърна тя. — Твоето пристигане и победа бяха определени от боговете. Ако не беше ти, тези двамата — тя посочи към труповете — щяха да ме оставят като безпомощна жертва на ужасиите, които Йа Чиенг е освободил да бродят из джунглата.
— Заклел съм се да си уредя сметките с този мошеник — изръмжа Конан. — Изглежда, в същото време ще трябва да уредя и твоите. За какви ужасии в джунглите говориш?
— Никой, който ги е срещнал, не е оцелял, за да разкаже. Хората говорят, че архимагьосникът е създал чудовище от забравените епохи, когато по земята бродели зверове, които бълвали огън, когато земната кора се тресяла от земетресения и изригвания. Той държи страната в раболепен ужас от него. Често са необходими и човешки жертвоприношения. Войниците хващат най-красивите жени и най-способните мъже, за да напълнят търбуха на ужасния звяр.
— Струва ми се, че това място не е много здравословно — отбеляза Конан. — Макар да не се страхувам от това твое чудовище, аз предпочитам то да не ме забави по пътя ми към Пайканг. Селото ти далеч ли е?
Преди да успее да отговори, по съчките се чуха тежки стъпки. Бамбуковите стъбла се разклатиха и разлюляха, а до сепнатите им уши достигна дрезгав рев. Конан грабна дръжката на меча си, а по устните му премина зловеща усмивка. Момичето се сви зад могъщата му фигура. Кимериецът зачака, напрегнат като тигър.
Със зловещ рев в края на сечището се показа гигантска, люспеста фигура. Едва видима бе в тъмнината на гората, но слънчевата светлина на полянката разкри напълно ужасяващото му тяло. От муцуната до люспестата му опашка имаше поне четиридесет фута. Късите му, криви крака бяха въоръжени с остри, закривени нокти. Челюстите му бяха гигантски — в тях бяха подредени ред малки зъби, а до тях стърчаха саблезъби бивници. Мощните подутини отстрани на главата му говореха за огромни мускули, които движеха тази ужасна машина за унищожение. Люспестата му кожа беше с отвратителен оловен цвят, а зловонният му дъх миришеше на гниещи трупове.
То спря за момент на слънцето, премигвайки. Конан използва времето за бързо действие.
— Покачи се на онова дърво! Там не може да те стигне! — прогърмя гласът му към замръзналото от ужас момиче.
Подтикнато към действие, момичето изпълни командата, докато вниманието на кимериеца отново бе привлечено от гигантския гущер. Това бе един от най-трудните противници, с които някога се бе срещал. Бронирани рицари, воини, размахали мечове, кръвожадни хищници и дебнещи отровители — всичките изглеждаха като джуджета пред злобата на тази гигантска машина за унищожение, втурнала се към него.
Но изтъкнатият ловец от Кимерийските планини, от джунглите на Куш и от Туранските степи не можеше да бъде глътнат на един залък. Конан стоеше здраво на краката си да не би, ако побегне или се покачи на някое дърво, драконът да насочи вниманието си към момичето. После, само миг преди мощните челюсти да се сключат върху него, той скочи на една страна. Силата на атаката на дракона го запрати с трясък в ниската растителност, а Конан избяга до група бамбукови дървета.