Изтривайки уста след преяждането, изпивайки последната глътка от жълтото оризово вино, Конан се заслуша в думите на домакина си.
— Да, могъщ беше кланът на Канг, на който аз, Канг Хсиу, съм глава — каза той. — И най-красивият от всички градове в северен Хитай беше Пайканг с пурпурните си кули. Множество доблестни воини ни пазеха от войнствените амбиции на Шу-чен от север и на Руо-ген от юг. Земите бяха богати и добивите винаги бяха много. Аз живеех в двореца в Пайканг, обграден от цялото великолепие и култура на нашата древна цивилизация. После дойде Прокълнатият. В една тъмна нощ ордите му се понесоха от югоизток като унищожителен пламък. Нашите армии бяха пометени от нечестивите му изкуства. Бяха погълнати от земетресения, разкъсани от магически огън или покосени от сухата чума. Ръцете, които държаха мечовете, изсъхнаха и неговите адски кучета влязоха свободно в красивия ни град. Пайканг беше плячкосан в ярост и кръв, в гръмотевични огньове и неназовими ужасии. Аз, моето семейство и някои от последователите ми избягахме на бързи камили. През много опасности минахме по време на това бягство. Съмнявам се дали Йа Чиенг знае за нас, иначе със сигурност щеше да ни е помел досега. Канг Лоу-дзе, моята дъщеря, беше пленена от войниците му, докато беше на гости в едно село на няколко мили оттук. Даже и ловци не са идвали до нашето скривалище. Но, изглежда, че участта ни е безнадеждна. Ние сме една шепа хора срещу магическата мощ и хилядите добре въоръжени войници. Но все още хората, които той измъчва от бедност със своите данъци и изнудване, копнеят за миналите дни на ведрост, свобода и богатство. Ако им се даде възможност, те ще се вдигнат. Но железните пети на генералите му притискат вратовете им. Войниците му се перчат по улиците на градовете като завоеватели с камшици в ръце. И така е от двадесет години. Нашата надежда се изпарява. Тя щеше да умре, ако не беше пророчеството, в което влагаме цялата си вяра през тези години на терор.
Конан, който слушаше мълчаливо, но с любопитство, сега зададе въпрос, изопачавайки смешно хитайския език:
— В ума ми се тълпят спомени за много събития. Но това пророчество? Какво е то?
— Жена ми, майката на Канг Лоу-дзе, бе надарена със странни сили. Тя разбираше езика на птиците и аз често съм виждал как дивите зверове от джунглата ядат от ръката й. Когато ни удари бедата, един от убийците на Йа Чиенг си проправи път до стаята й и я повали, докато тя се молеше на нашите богове. Беше твърде късно да я спася, но докато стоях с капещ меч над трупа на убиеца й, тя ме призова от пода, където лежеше в собствената си кръв и прошепна в съкрушеното ми от скръб ухо: „Дните ми свършиха. Бягай бързо да спасиш нашето семейство. Скрий се и чакай. Не се отчайвай. Защото от запад ще дойде завоевател, какъвто никога не си виждал, с голямо и благородно сърце. В гнева си той ще стъпче демона като змия под петата си. Ще бъде мъж с бяла кожа и велика сила, крал на собствената си земя, и той ще порази узурпатора като пламнала светкавица. Боговете са с него и Пайканг отново…“ — в този миг устата й се напълни с кръв и тя умря. Аз бях поразен от скръб, но не можех да остана. Събрах децата, а слугите ми помогнаха да носим по-малките по време на тайното ни пътешествие. През всичките години ние чакаме белия военен бог. Чували сме слухове за бляскавите му армии и се надявахме да видим знамето му върху кулите на Пайканг. Но от Голямата пустиня идват само номади-убийци и нашата надежда се изпарява с годините. С изключение на отряд наемници, които Йа Чиенг плени миналата година, ти си първият мъж с бяла кожа и кръгли очи, който е идвал от Запад през това време, но пророчеството казва, че нашият спасител ще бъде крал и завоевател. Ти си сам, без армии, които да те следват, а пък и имаш навиците на номадите. Аз съм стар, дните ми са преброени и започвам да се отчайвам за съдбата на хората си.
Широка усмивка грейна върху лицето на Конан. Тропвайки по пода, той прогърмя:
— Кой казва, че аз не съм крал, старче? Крал съм аз, и то крал на най-могъщото кралство на Запада, красивата Аквилония. Завоювах я сам и удуших тирана й на трона му със собствените си ръце. Бял съм аз и моята сила ми е спечелила дуели с професионални бойци. Не пасвам ли с пророчеството?
Старецът вдигна очи, пламенен и едновременно недоверчив.
— Вярно ли е това. Конан? Ти си крал? Тогава онази част, която не ти казах, също е вярна — защото любимата ми жена каза, че онзи човек ще се появи двадесет години след поражението ни. Хвала на боговете! Тази нощ ще имаме празник с молитва и благодарности. Утре сме под твоята команда! Ще ни поведеш ли?