Смехът на Конан бе изпълнен с удоволствие.
— Не бързай толкова, приятелю! Даже аз, който съм вършил много глупости, не съм толкова нетърпелив да се втурна в търбуха на този мошеник само с шепа хора. Боговете помагат на онзи, който използва ума си. Трябва да направим плановете си внимателно.
После гласът му бе заглушен от веселите викове на тълпата, събрала се пред колибата, призована от Канг Лоу-дзе. Внезапно отрезнял, прие смиреното обожание на тези хора, чиято единствена надежда за спасение бе той.
Висшият съвет на Хитайското село на отхвърлените заседаваше. Атмосферата в бамбуковата колиба бе изпълнена с напрежение. Конан лежеше на рогозките на пода с голяма чаша вино в ръка, а острите му сини очи подробно оглеждаха новите му съюзници. Въздухът беше задушен от лотосовия дим на наргилетата.
— Няма да бъде лесно да си пробием път до двореца на демона — каза един висок мъж с дръпнати очи, чието лице беше обезобразено от голям белег през челото. — Проклетите му мечоносци го охраняват денонощно, а там са и неговите собствени неземни сили. Хората нямат оръжие, а една пряка атака на здраво укрепената цитадела е немислима с нашите оскъдни сили.
— Прав си, Ленг Чи — каза старият Канг Хсиу. — Прикритостта и хитростта ще постелят пътя ни към успеха. И аз знам само един път, който може да ни заведе там. След седмица Йа Чиенг ще празнува годишнината от завоюването на Пайканг. Кулминационната точка от този празник винаги е Танцът на лъвовете, изпълняван с всички древни церемонии. Така Йа Чиенг задоволява интереса на хората към спектакъл и традиция. Това е единственото време, когато големите порти са отворени и до големия двор на палата се допуска публика. Но не мога да си представя как ще се възползваме от това, защото ние ще трябва да вземем с нас и крал Конан, а той е бледолик и с кръгли очи. Вероятно няма да можем да го маскираме добре, защото той се издига над всички мъже. Разбира се, можем да го носим в сандък…
Грубият глас на Конан се намеси в разговора.
— Нищо такова, приятелю. Да лежа неподвижен в ковчег, разбира се! Но този Лъвски танц ми подсказа една идея. Чувал съм за него от пътниците. Танцьорите не носят ли големи роби, направени за двама мъже с лъвска глава? В края на празника аз мога да се промъкна в замъка. Там ще бъда сам. Единствената спънка е танцьорската роба. Вие тук нямате, а ще отнеме много време, докато се ушие.
— Разбира се, че съдбата ни сочи пътя — сериозно отговори един старец. — В Шаулун, на един ден път от тук, има трупа, която всяка година ходи да танцува. Те си имат собствена лъвска роба. Ще им дадем всичко, за да ни я заемат. Колкото до останалото, ти говориш истината. Ще имаш много възможности да се промъкнеш в последната част от празника, защото Йа Чиенг често напива тълпата с вино. Настава такава бъркотия и врява, че войниците му трябва да прогонват всекиго с голи мечове. Може би този път ще можем да използваме момента, за да вдигнем бунт.
— Войниците на узурпатора ще бъдат изненадани да видят трезви мъже със забранени мечове в ръцете. Да, мисля, че можем да обещаем на Йа Чиенг необикновено оживен празник!
— Още не — каза Ленг Чи. — С колко можем да се оправим? Йа Чиенг има неговите Двеста гвардейци при първо повикване, освен редовната си войска. Някои от нея може да дойдат при нас, ако не знаят какво става. Но…
— И ние имаме само няколко брони — каза друг старейшина. — Войските на узурпатора в люспите и плочките на броните си ще бъдат като раци от езерото Хо.
Когато бегълците изчислиха оскъдните сили, които можеха да изведат на бойното поле, лицата и гласовете им отново отпаднаха. После заговори Конан:
— Онзи ден, лорд Канг, ти каза нещо за отряд от западни наемници, пленени от Йа Чиенг миналата година. За какво става дума?
Старецът каза:
— В месеца на шопара група от петдесет бойци пристигна от запад. Казаха, че са служили на краля на… как се казваше кралството му? Туран, така беше. Но, отхвърляйки унизителния начин, по който ги третирали кралските генерали, те дезертирали и се отправили на изток да си търсят късмета в Хитай.
Ленг Чи поде разказа:
— Минаха на няколко левги северно оттук, през село Шаулун. Селата ги приеха радушно, защото те избиха банда грабители и нито плячкосваха, нито изнасилваха. Поради това селата ги предупредиха да се пазят от Йа Чиенг. Но те не послушаха и продължиха към Пайканг. Там, както чухме, те предложили мечовете си на Йа Чиенг. Той се престорил, че ще ги приеме, но имал други планове наум. Поканил ги на гуляй, а в разгара на гуляя заповядал да отрежат главата на капитана им, а останалите хвърлил в тъмница.