— Защо е направил това? — попита Конан.
— Изглежда, е искал да ги принесе в жертва в някакъв ритуал на дяволската магия.
— Какво е станало с тях?
— Според последните сведения все още очакват участта си, макар че оттогава минаха три месеца.
— Как чухте за това?
— Една жена от Пайканг, която имала любовна връзка с един от Двестата гвардейци, избяга в Шаулун и така разказът й дойде при нас.
— Лорд Канг — каза Конан — разкажи ми за твоя дворец. Ще трябва да мога да се оправям в него.
Канг Хсиу започна да чертае линии по пръстта върху пода на колибата.
— Нали разбираш, че узурпаторът може да е променил нещата от времето, когато аз живеех там. Но ето така бяха по мое време. Ето тук е главната порта, тук се намира голямата зала…
Часове по-късно плановете бяха начертани до последната подробност. Канг Хсиу стана и вдигна бокала си, а кехлибарената течност заклокочи на димната светлина. Той извика със звънък глас:
— За бъдещето и честта на великия Пайканг и нека главата на Змията скоро бъде смачкана под ботуша на Отмъстителя!
Надигнаха се ответни викове. Конан направи приветствен жест и пи. В мозъка му се въртеше мисълта, че най-накрая е съвсем близо до целта си.
Прах се надигна в задушаващи облаци по пътя на запад от Пайканг. Стотици хитайци в синьо и кафяво се тътреха по него към града.
Слънцето блестеше в бяло върху масивните мраморни стени на Пайканг. Водите на рова отразяваха белите стени, кафявите хълмове и синьото небе с изключение на местата, където ята гъски нарушаваха гладката повърхност. Над стените се издигаха пагодите на Пайканг. Многокатните им покриви лъщяха с плочки в зелено, синьо и пурпурно и блестяха със златните си орнаменти по ъглите. Златни дракони и лъвове се зъбеха надолу от ъглите на бойниците, извисили се над голямата порта.
Прашните редици на селяните се стичаха към портата пешком и на магарета. Веднъж в годината войниците на Йа Чиенг стояха назад, облегнати на алебардите и на тризъбците си; гледаха тълпата, без да спират никого за разпит, претърсване или изнудване. От време на време сивата колона се осветяваше от пъстрите костюми на танцьорите. Лъвските танцьори от Шаулун правеха изключително смело представление. Позлатената лъвска маска светеше на слънцето, въртейки изпъкналите си очи и извивайки език насам-натам. Човекът в предната част очевидно беше с необикновена физика, защото предницата на лъвския костюм се извисяваше много над главите на всички хитайци.
В града селяните се изляха по криволичещата улица, водеща към двореца. Конан, надзъртайки през дупките под лъвската маска, заду̀ши острите миризми на хитайския град и наостри уши за звуците. Най-напред всичко звучеше като безсмислена врява, макар че всеки рог, звънец, свирка и дрънкало бяха използвани от различните търговци, за да известят за себе си.
Следвайки тълпата, той стигна до друга стена с голяма порта, отворена в нея. Хората се изляха вътре. Колоната се раздели, за да заобиколи нефритовия параван с гравирани дракони, висок десет фута и три пъти по толкова дълъг, и пак се съедини от другата страна. Те бяха в двора на двореца на Йа Чиенг, бившето седалище на клана Канг.
Блъскащи се, крещящи тълпи се притискаха до масите, където слугите на Йа Чиенг сипваха варен ориз и оризово вино. Много от гостите вече се бяха почерпили; напевният говор на тълпата се издигна в рев. Тук фокусник хвърляше топки и брадвички; там музикант дърпаше струната на едностранна лютня и пееше жални песни, макар че само онези, които бяха на няколко фута от него можеха да го чуят.
Конан чу гласа на Ленг Чи в ухото си;
— По този път. Танците скоро ще започнат. Не играй много опитно, за да не спечелиш награда. Не влиза в плановете ни съдията да те накара да свалиш маската си, за да я получиш…
Дългият каменен коридор беше тъмен. Мъртва тишина цареше в мрачните му дълбини. Конан се промъкна крадешком като дива котка, избягвайки да издава и най-слабия звук, носейки меча си в ръка. Беше облечен в хитайски жакет и копринени панталони, купени от един търговец в гранично селце.
Нещата се получиха така, както ги беше запланувал. По време на надигналата се врява в двора, на светлината на факлите, никой не забеляза, че една от лъвските роби остана само с един носач. Сенките и тъмните кътчета помогнаха за влизането на Конан. Сега той бе на път към сърцето на вражеската крепост.