Гръмотевичен звук прозвъня с бумтене между отекналите стени и пронизително стенание смрази кръвта на Конан. С плясък на мощни криле от тъмнината отгоре се спусна неземно същество. То се стрелна надолу към Конан като пикиращ ястреб.
Варваринът се хвърли настрани, тъкмо навреме, за да избегне острите като бръснач нокти върху лапите на чудовището. После мечът му се завъртя в блестяща арка. Крилатият ужас се олюля с вой. От едната ръка, отсечена до лакътя, потече тъмна, зловонна кръв. С ужасен крясък то отново скочи към кимериеца.
Конан стоеше здраво на краката си. Знаеше, че единственият му шанс е в точния удар право в сърцето на съществото. Макар и частично осакатено, то имаше силата да го разкъса на парчета. Той беше сигурен, че това е същото същество, което отнесе Зенобия преди дълги месеци.
Чудовището разпери криле да се извиси при скока. В последния момент Конан се наведе под ноктите на здравата му ръка и вложи всичките си сили в пронизващия удар. Острието му разкъса черното тяло, а търсещите нокти конвулсивно сграбчиха ризата на гърба му.
Чудовището падна със задушено хърхорене. Конан разкрачи крака да освободи острието си, от което капеха тъмните кървища на съществото. Косата му беше потна и сплъстена, а гърбът го болеше от ноктите на чудовището. Но когато стигна отвора на другия коридор, в очите му неугасимо гореше ужа̀сен огън. Зад него, на пода на залата, чудовището лежеше в локва кафява течност, загледано с безжизнени очи в тъмнината, от която беше дошло.
Коридорът, в който влезе Конан, беше къс и прав. В далечината той видя каменна врата. Това сигурно беше Тунелът на Смъртта, който водеше към личните покои на Йа Чиенг. Отвъд тази врата щеше да намери своя враг. Очите на Конан блестяха диво в тъмнината, а ръката му стискаше дръжката на меча с отмъстителна сила.
Изведнъж мракът се промени в ярка илюминация. От пода се надигнаха червени лазещи пламъци и образуваха адска стена. Гърчещите се езици стигаха до тавана и те избухнаха към Конан в гладните изблици на изгарящата смърт. Той усети ужасната горещина по ръцете и лицето си, а дрехите му започнаха да тлеят. По лицето му потече пот. Когато изтри чело с опакото на ръката си, парче метал остърга кожата му.
Отново пръстена на Ракамон! Беше го забравил в упоритата си решителност. Дали щеше да докаже силата си срещу жълтия магьосник?
Той замахна с ръка към облизващите го вече пламъци. Трясък, като биене на хиляди цимбали, отекна в коридора. Пламъците се стопиха на пода като парчета стъкло. Останалият огън изведнъж се втвърди и стана студен, доби съсирените цветове на злото.
Конан се хвърли през замръзналия огън с мощен скок и пое към каменната врата. Усещаше се непобедим. Изпълни се с огромна увереност, а ръката му се вдигна да поразява с пръстена на силата.
Студеният каменен олтар вледеняваше тялото на Зенобия. Ръцете й се извиваха напразно в железните си вериги: краката й бяха оковани заедно и завързани за пръстен на пода.
Великолепното й тяло лежеше проснато върху камъка. Мъчителят й работеше наблизо на дълга, тъмна маса, отрупана със странни съоръжения, стъкленици, кутии и рула разпадащ се пергамент. Под качулката се показваше рошавата му брада.
Таванът на голямата стая беше толкова висок, че Зенобия даже не можеше да го види. Тя почти ридаеше от отчаяние, но стоманеният самоконтрол, който я поддържаше през всичките тези месеци на плен, я караше да сдържа емоциите си.
Тя си мислеше за Конан, за съпруга си, и сърцето й едва не се пръскаше от копнеж и тъга. Йа Чиенг неведнъж й беше казвал, че Конан е тръгнал да я спасява сам. Тя не знаеше с какви окултни изкуства магьосникът е научил това. Досега любимият й Конан можеше да лежи мъртъв из туранските степи или можеше да е пленен и убит от химелейските племена. Много силни мъже в източните земи имаха причини да не го обичат.
Този следобед пажът на жълтия магьосник бе дошъл в килията й и я беше довлякъл в тази стая. Тук я завързаха към този ужасен олтар. Оттогава беше сама с хитайския магьосник. Той обаче не й обръщаше внимание и се занимаваше, ровейки заклинания от мухлясали томове, оставяйки мислите й да се лутат из представите за ужасната съдба, която я очакваше.
Сега приближаваше злият. От странно изкривеното острие в ръката му грейна светлина. По него бяха гравирани мрачни и гробовни символи, а лицето на магьосника беше стегнато от зли очаквания.