— Най-накрая се срещнахме, жълто куче! Боговете те обрекоха, а черните ти магии са унищожени! Чуваш ли виковете и звъна на оръжията? Виждаш ли огньовете? Твоите войници са посечени от затворниците от подземията и от хората на Пайканг! Кървавата ти империя се разпада на парчета. Пращам те в най-черния Ад, куче, и нека гниеш там завинаги!
Мускулите на Конан се издуха в усилието на отмъстителната ярост. Чу се пукане и кимериецът се изправи запъхтян от поваления труп.
Ризата му беше обгорена и разкъсана, гърбът му беше набразден от драскотини, а веждите му бяха опърлени. Но той се качи до олтара и напъна сили в още едно гигантско усилие. Веригите, с които бе окована жената, издрънчаха счупени на пода.
Когато победното множество влезе с викове и поздрави през вратата, те го видяха да прегръща любимата си кралица с цялата пламенност на мъж, влюбен за пръв път.
И тази нощ Конан направи жертвоприношение на Кром, бог на кимерийската раса, за втори път от двадесет и пет години.
Епилог
Двама ездачи спряха конете си из безкрайната, суха степ. Единият беше гигант, брониран в плетена ризница и стоманен шлем, с дълъг, прав меч отстрани. Другият беше слаба, стройна жена в женско ездитно облекло на източните номади и с двойно извит хитайски лък в ръка. На земята пред тях лежаха две неподвижни тела, проснати в широки локви кръв. Островърхите им шлемове и ярките тюрбани бяха прашни. Малък облак от изток свидетелстваше за лудия бяг на конете им, останали без ездачи.
— Обхождащи ездачи от туранските войски, Зенобия — промърмори бронираният гигант. — Зла съдба, че налетяха на нас, когато конете са уморени, а имаме да покрием още много мили, преди да стигнем в безопасни земи. Твърде лошо, че единият от тях избяга.
— Да не се бавим — отвърна ясният глас на жената. — Трябва да препуснем колкото може по-далеч на запад. Кой знае? Там може да имаме шанс да избягаме.
Конан сви широките си рамене и завъртя коня си. Кратката почивка оживи животните, които препуснаха в галоп към западния хоризонт, където планините едва се различаваха въпреки ясния въздух и препичащото слънце.
— Ти не познаваш хирканците — изръмжа Конан. — Те са като глутница ловуващи кучета. Никога не те оставят, докато не ги избиеш всичките.
— Но може би главните им сили са далеч. Все още можем да се доберем до гористите земи.
— Съмнявам се. Туранските обхождащи ездачи никога не губят връзка с колоната. Научих им номерата, когато служих с тях. Те яздят в колона през степта и когато надушат миризмата на плячката си, се разгъват в редица, нападат върху добре отпочинали коне, пускат крилата си напред и хващат жертвата си в менгеме. Проклет да е късметът ми! Стигнахме толкова далеч без злополуки, а сега сме хванати почти на прага!
Конете започнаха да се препъват. Конан дръпна юздата, за да държи коня изправен. Завъртя коня и засенчи очи, загледан на изток.
Прашен облак закри хоризонта. От време на време проблясваше метал, а земята затрепери от тропота на копитата. Конан стисна зъби и размаха меча си във въздуха. Войната му усмивка се появи на устните му, а Зенобия го погледна с любов и преданост. Ако това трябваше да бъде последният му ден, така да бъде и той щеше да направи битка, която щеше да засрами много от героическите легенди. Сините му очи тлееха от желание за бой, а пръстите му стискаха дръжката на меча с ужасна сила.
Буреносният облак прах приближаваше с всеки удар на сърцата им. Те вече виждаха дългата редица ездачи, опъната далеч надясно и наляво. В центъра яздеше ярка фигура в злато и пурпур, а до него яздеше по-дребна фигура в копринен халат. При вида на последния Конан се вкамени на седлото и изостри орловия си поглед. Трепна, а между зъбите му се процеди ругатня.
Зенобия запъна лъка си и зареди стрела. Тя хвърли въпросителен поглед към краля.
— Онази дяволица Танара! — озъби се кралят. — Нашият приятел с криле на прилеп я спаси от зуагирите и сега тя се надига да ме хване отново!
Сега ездачите бяха достатъчно близо, за да се чуят провлачените им бойни викове. Върховете на копията бяха снижени в блестяща вълна; земята потрепери под гърмящите копита. Конан стегна мускулите си и мрачно се приготви да посрещне атаката.
Изведнъж устремният ход на нападателите се забави.
Конете се отдръпнаха и симетрията на атакуващата редица се наруши. Конан се изви в седлото да види какво е причинило това внезапно спиране.