Той за последен път огледа кървавото бойно поле. После обърна коня си и препусна на запад начело на своите рицари.
Прошепна тихо на Просперо, който яздеше до него:
— Дявол да го вземе, гърлото ми е сухо като пода на Ада от толкова приказки! Нямаш ли вино в мяха на седлото си?