Не изчака нова атака. Варварската му кръв кипна от тази коварна засада. Червена мъгла забули погледа му, а съзнанието му бе завладяно от жажда за убиване. Впускайки се напред, сам срещу шестимата оцелели, Конан със силен ритник строши ребрата на единия, които още се мъчеше да се надигне. Парира с камата си подлия удар на друг от останалите и с диво завъртане на тежкия меч му отсече ръката. Тя, заедно с оръжието, падна на пода, а човекът се сгромоляса с изцъклени очи. Крещеше, а от раната му бликаше кръв.
Така останаха четирима, напредващи предпазливо в полукръг. Високият водач с вълчи поглед се хвърли в краката на Конан, но едва не изгуби главата си от свистящия контраудар на кимериеца. Избегна го, като се хвърли на пода. Точно преди да го направи, Конан го позна — беше Баракус, аквилонски благородник, когото той бе изпратил на заточение заради интриги с офирийците.
В този миг се втурнаха другите трима. Един отчаян удар с меч улучи шлема на Конан, изкриви го и замая кимериеца. Пред очите му се завъртяха звезди, но той замахна злобно отдолу нагоре и бе възнаграден с дрезгав, клокочещ вик. Върхът на нечия кама се строши в здравите брънки на ризницата, покрила десния му хълбок, а един меч посече лявата му ръка.
Той изтри набързо кръвта от лицето си и видя, че срещу него стои само един враг, тъй като стигиецът със счупената кама бе отстъпил да вземе друго оръжие от пода. Високият водач се надигаше от земята.
Конан пристъпи напред, за да се приближи към врага си, но кракът му се подхлъзна в локва кръв. Той се строполи тежко на пода.
Убиецът срещу него писна триумфално и се втурна напред, вдигнал високо меча си. Кракът на Конан се стрелна и покоси нападателя, така че ударът му не улучи, а вместо това той се строполи върху кимериеца, намушвайки се на камата, която Конан вдигна, за да посрещне падащото му тяло.
Конан отметна трупа встрани и с котешка гъвкавост отново скочи на крака да посрещне атаката на останалия сам стигиец. Мургавият гигант се втурна към варварина, в очите му пламтяха мрачни огньове, а на устните му бе избила пяна от страстна омраза. Приклякайки под завъртения меч на кимериеца, той омота бялото си наметало в острието и го обезопаси в тежкия плат. Ножът, който стигиецът вдигна, бе насочен срещу хълбока на Конан с такава сила, че брънките на ризницата изпращяха и върхът прониза плът. Но Конан замахна към кафявото тяло на противника си с бърз и убийствен удар на собствената си кама. Стигиецът зяпна от ужасната болка, камата му издрънча на пода, а той се преви и я последва.
Конан освободи меча си от гънките на наметалото и тръгна към ненаранения водач.
— Забравил си за рицарските си клетви, след като те изритах от имението ти, а, Баракус? — озъби се той. — Когато разбрах за предателството ти, трябваше да ти отсека главата, но и сега не е късно!
Конан представляваше ужасяваща гледка. Изпод изкривения шлем по потното му лице течеше кръв. Десният му хълбок бе почервенял от съсирена кръв, кръв струеше и от процепа на ризницата му. Но желанието да убива гореше неуталожено в страховития му поглед. Баракус, спомнил си ужасяващите легенди за предишните дела на кимериеца, се уплаши и се обърна да бяга. Конан подхвърли меча си с дрезгав смях, хвана обърнатата дръжка и метна оръжието като копие. Върхът прониза бронята на Баракус през гърба. Благородникът падна напред с отвесно стърчащ от тялото меч, а от устата му рукна струйка кръв.
Конан се поотпусна, обграден от мъртви и припаднали врагове. После някакъв звук зад него изостри варварските му сетива. Извъртя се като светкавица, очаквайки друга атака.
В очертанията на задната врата стоеше един дебелак и чупеше пухкавите си ръчички.
— О, милост, какво е станало с хубавата ми къща? — разрида се той, а лицето му се сбръчка от притеснение. — Навсякъде кръв! Мебелите изпочупени!
Конан стигна до кръчмаря с два скока и опря върха на камата си под брадичката му.
— И ти имаш пръст в това, джафкащо куче! — изрева той. — Не може да са направили тази засада без твоя помощ.
— Милост, господарю! Те ме заплашиха, че иначе ще ми прережат гърлото! Уж щеше да е по-добра засада. Казаха, че всичко ще стане бързо и тихо…
Конан плесна мъжа по лицето с такава сила, че кръчмарят се удари в касата на вратата. Залитна, а от сцепената устна по брадичката му протече кръв.