— Ернандо! — изрева той към готвача. — Двойна мярка от най-силното вино, с което разполагаме!
Така беше заловена „Морска кралица“, която малко след това умря. Пиратите от „Петрел“ се прехвърлиха на борда. Едни от тях взеха замразеното тяло на девойката и я отнесоха на квартердека при Зароно.
Когато разстоянието между двата кораба стана достатъчно голямо група бойци изстреляха запалени стрели към „Морска кралица“. Едно подир друго с рев пламваха платната, пръскайки надалеч черни, овъглени парчета. Пламъците обхванаха целия кораб, поглъщайки обездвижените, но живи моряци.
„Петрел“ отново разтвори платна и се насочи напред към брега на Шем, оставяйки зад себе си горящата развалина.
От марсовата площадка на гротмачтата Конан наблюдаваше пушека, който отбелязваше края на „Морска кралица“. Той промърмори нещо като клетва пред неумолимия кимерийски бог Кром. „Уастрел“ лежеше отвъд хоризонта на северозапад, невидим от палубата на „Петрел“, макар че ако някой от хората на Зароно огледаше внимателно морето в тази посока може би щеше да съзре върха на такелажа, когато вълните издигнеха „Уастрел“.
От своето орлово гнездо Конан наблюдаваше гибелта на зингаранската кралска яхта. Той не можеше да си обясни защо Зароно спря, за да разруши кораб на своя собствен народ. Сигурно планът на Зароно включва нещо повече от отмъкването на картата на съкровището и заграбването на легендарното богатство. Но силният кимериец отдавна се бе научил да оставя настрана въпросите без отговор, докато не получи допълнителна информация, която да хвърли достатъчно светлина върху тях, вместо безполезно да мисли и да се измъчва.
„Които и да са непознатите жертви на каравелата — мислеше той, — когато уреждам сметките си със Зароно, ще отмъстя и за тях. Може би скоро ще ми се отдаде такава възможност.“
Четвърта глава
Безименния остров
Слънцето преобрази покрития с облаци небесен свод, обгърнат в балдахин от горящо великолепие. Върху тъмните вълни, осеяни с тъмночервени отражения, се носеше сянката от тъпия черен нос на „Петрел“. Галеонът плуваше на югозапад. Далеч зад него, неизвестно за никого от „Петрел“, Конан го следваше с „Уастрел“ на разстояние, което му осигуряваше прикритие под изгарящия залез, а по-късно и под мълчаливо светещите звезди.
В капитанската каюта, отдаден на размисъл Зароно седеше отпуснат на голямото си кресло пред маса, на която имаше украсена с нешлифовани смарагди сребърна чаша. Жълтото му лице беше мрачно, студените черни очи затворени. Свободната му риза от бяла коприна бе измърсена. Гъстата му черна коса беше разрошена. Беше пиян.
Когато на вратата леко се почука, той измърмори една ругатня и неохотно отговори. Влезе Менкара с навита на руло карта в ръка. Мършавият стигиец огледа с надменно неодобрение отпуснатото тяло на пирата.
— Още магии? — присмя се Зароно и хлъцна. — Не можеш ли да оставиш един обикновен простосмъртен да се наслаждава на хубавото вино, без да навираш грозното си лице в мислите му? Казвай какво имаш да казваш!
Без да отговори на това пиянско избухване, Менкара разгъна картата на масата пред Зароно и посочи с костеливия си пръст загадъчните релефни фигури, с които беше надписан старинния свитък.
— Блъскам си главата над тази карта откакто я взехме от митриста — каза стигиецът с необичайно напрежение за обикновено спокойния му глас. — Показаната тук брегова линия очевидно е на южна Стигия. Макар че езикът ми е непознат, открих, че някои от подзаглавията звучат мъчително познато. Аз си напрягам ума да разгадая надписите, а ти седиш тук и пиянстваш като глупак…
Зароно пламна и понечи да се надигне, а ръката му се пресегна към дръжката на сабята, но Менкара го спря с вдигнати длани.
— Контролирай чувствата си, човече. Този въпрос е от голямо значение. Чуй ме: докато се готвех за магьосник изучавах сходните езици и знам, че в древния валусиански език, подобно на древните езици на Стигия и Ачерон, се използват буквени символи, всеки от които означава един звук. Тъй като на тази карта са показани някои земи, които ние знаем като Шем и Стигия и градове като Асгалан и Кеми, можах да разбера значението на някои букви в ръкописа, където са използвани в подзаглавията. Други надписи изглежда означават места на такива изчезнали по-стари градове като Камула и Питон.