Мелодията на тези населявани с духове имена отрезви пияния разсъдък на Зароно. Той се намръщи и се наведе напред, за да слуша по-отблизо. Менкара продължи:
— Така, успях да изясня надписа около този конкретен остров, който никога по-рано не съм виждал на карта.
Зароно се вгледа в точката на картата, посочена от мършавия показалец на Менкара.
— За мен той също е непознат. Продължавай!
— Аз дешифрирах надписа на този остров като сиоджина-кисуа — продължи стигиецът. — Това изглежда произхожда от старата стигийска дума сиоджина, или най-малко от нещо близко до нея. А думата сиоджина на зингарански значи „онова, което няма име“.
Черните неспокойни очи на Зароно сега напълно изтрезнял, заблестяха на приличното му на маска от слонова кост лице.
— Безименния остров — прошепна той.
— Да — изсъска Менкара със студено задоволство в змийския си поглед. — Че думата кисуа означава остров можем да бъдем сигурни, тъй като същата дума се среща и на няколко други острова, показани на тази карта. — Той започна да мести показалеца си от една точка на друга. — Предполагам, че в твоите пиратски среди може би сте чували легенди за населявания от демони Безименен остров. Той е останка от една по-стара Валусиа, където покрити с плесен руини свидетелстват за силата на древните змиеподобни хора.
— Знам само, че моряците разказват за един остров без име, на който се намира най-голямото богатство, събрано някога на едно място — отговори Зароно.
— Вярно е — каза Менкара, — но там има и нещо друго, което ти може би не знаеш. Там наистина има достатъчно обикновена плячка. Но се говори, че освен презряното злато и скъпоценности там има и едно огромно магическо богатство — автентично копие на „Книгата на Скилос.“
— Аз не търся никакви проклети магически книги, а само чисто злато! — каза Зароно.
Менкара леко се усмихна.
— Да, но помисли. Ние искаме да склоним най-силния магьосник на земята да помогне на нашия господар Вилагро да се изкачи на трона на Зингара. Той, разбира се, ще бъде доволен да види въздигнат култа на Сет и потъпкан този на Митра. Ние бихме могли обаче да спечелим неговото благоволение и да разчитаме на неговата помощ като му подарим такова голямо магическо богатство като „Книгата на Скилос.“ Грях е спрямо свещените магически науки такъв мощен труд на древното знание да стои захвърлен и пренебрегнат. Смята се, че съществуват само три копия от тази книга: едно в подземието на кралската библиотека на Аквилония, в Тарантиа; едно в тайния храм във Вендиа и третото тук. — Стигиецът почука с нокътя на показалеца си върху картата.
— Защо — попита Зароно, — ако тази проклета книга е толкова ценна още не е взета от Безименния остров?
— Защото преди да видя тази карта нито аз, нито някой друг, който търси по-висшите истини, не знаеше къде се намира Безименният остров. Както виждаш, той лежи далеч от бреговете на черните страни и от островите, които познаваме. На стотици левги от него няма суша, нито пък се намира близо до морски линии, които свързват пристанищата с цивилизованите страни. Един моряк, който би се заел да търси слепешката в тази безбрежна водна пустош би продължил вечно… или докато не престане да се движи останал без храна и без вода и не загине като нещастник.
— Освен това ти знаеш, че моряците са суеверни хора, чиито фантазии са населили Южното море със смъртоносни рифове и чудовища, които ядат хора. Затова никак не е чудно, че Безименният остров отдавна е забравен.
— Дори при благоприятни ветрове ще ни трябват няколко дни, за да стигнем там — разсъждаваше на глас Зароно, подпрял дългата си брадичка на юмрук.
— Какво значение има това? Ние държим принцесата на кораба и няколко дни повече или по-малко са без значение. Като използваме за подкуп „Книгата на Скилос“ и спечелим на наша страна Тот-Амон, няколкото дни закъснение ще са оправдани. А и аз не смятам, че ти си безразличен към обаянието на златото. — Огньове на фанатизъм проблеснаха в обикновено безизразните очи на Менкара.
Зароно потри брадичката си. Макар че не даваше пет пари за магията, изглеждаше разумно да направи всичко възможно, за да спечели всемогъщия принц на магьосниците за каузата на херцог Вилагро. А ако може да спечели за себе си богатството на Безименния остров и отново да му бъдат възстановени привилегиите на ранга и доброто име…