Решението светна в тъмните му очи. Той скочи на крака, блъсна вратата на каютата и изрева:
— Ванчо!
— Йес, капитане? — отвърна помощник-капитанът.
— Курс на юг, докато на хоризонта остане само полярната звезда!
— В открито море ли, сър? — попита Ванчо недоумяващо.
— Добре ме чу, проклет глупак! Право на юг!
Скрипците заскърцаха и въжетата заплющяха, когато рейките на „Петрел“ се завъртяха, за да поемат вятъра перпендикулярно на щирборда. Тъпият нос на галеона се насочи към новия курс.
Менкара се оттегли в каютата си, за да изучава картата. Той гореше от неудържимо желание да получи книгата с древното магическо знание. С „Книгата на Скилос“ Тот-Амон може да стане всесилен. За него ще е дреболия да помогне на Вилагро да заеме трона. Великият стигиец би могъл да господства дори над цялата световна империя. И когато синовете на Сет постигнат господство във всички страни, какво би могло да попречи на Менкара, който направи възможно всичко това, да осъществи най-съкровените си мечти.
Конан замислено следеше светлините на „Петрел“, когато корабът смени курса си от югоизток право на юг. Той не знаеше нито за присъствието на принцеса Чабела на борда на „Петрел“, нито за заговора на Вилагро, нито за амбициите на Менкара. Знаеше само — или си мислеше, че знае, че Зароно е взел от Нинус картата и е на път към Безименния остров и богатството. Той дори не се досещаше за причината за тази неочаквана промяна на курса.
Едрият кимериец се спусна от марсовата площадка на гротмачтата с пъргавина на маймуна.
— Зелтран!
— Йес, капитане?
— Шест румба десен борд! Курс косо към вятъра с опънати платна! Следвай светлините на „Петрел“!
— Йес, сър. Шест румба десен борд.
Конан стоеше мълчаливо на перилата на квартердека, докато „Уастрел“ пое новия си курс в непознати води. След като изоставят брега на континента, те няма да има по какво да разберат къде зад полярната звезда се намират, която, през ясни нощи им показва колко далеч са отплували в посока север-юг. Зароно по-добре знае накъде е тръгнал. Ако той се изгуби в лишените от ориентири морски простори, Конан също ще се изгуби.
Доколкото знаеше, тъмният блестящ воден простор пред него стигаше до края на света. Той нямаше никакви представа какво лежи отвъд него. Старите легенди разказваха за приказни острови, странни континенти, непознати хора и неземни чудовища.
Легендите може би са верни. Преди по-малко от една година със същия този „Уастрел“, с неговия предишен капитан, навъсения Запораво, той беше пътувал до един неизвестен остров на запад, където Запораво и няколко души от зингаранския екипаж намериха смъртта си. Малко неща в изпълнения с приключения живот на Конан са били по-странни или по-зловещи от Сдружението на черните и неговите нечовешки слуги. Сега току-виж, че и той се окаже на път към още по-ужасни опасности.
Конан пое дълбоко дъх и гръмогласно се засмя. Всемогъщи Кром! Човек може да умре само веднъж, така че каква полза да мисли върху въображаеми опасности? Достатъчно е когато срещне страха със сабя в ръка и с бойна ярост в сърцето да се пребори с него. Той, Конан, ще се възползва от предоставилата му се възможност да свърже съдбата си с Безименния остров, който се намира пред него на края на света.
Пета глава
На края на света
Цяла нощ двата галеона пореха топлите южни вълни. На зазоряване „Уастрел“ сви платна, за да изостане и да не бъде забелязан. Откакто бяха поели курс на юг никой от двата галеона не видя друг кораб.
Не след дълго на ясното небе изплуваха облачета. „Петрел“ взе курс на десен борд и след няколко часа на хоризонта се появи остров.
Зароно замислено оглеждаше непознатата земя. Изглеждаше съвсем безопасно — бряг с жълто-кафяв пясък, високи тънки палми със смарагдовозелени клонки. Засега никой не можеше да каже какво лежи зад преградата от палмови дървета.
Менкара, увил мършавото си тяло в черно наметало, отиде при Зароно.
— Това е островът — каза той беззвучно.
Зароно се усмихна и белите му зъби проблеснаха върху жълтото му лице.
— Да, свещенико, това е! Сега да си изясним въпросите, свързани със съкровището: как се охранява? Духове, демони, или само няколко дракона? Разчитам на твоите свръхестествени сили да ни пазят, докато ограбваме гробовете или криптите. Ванчо! Вкарай кораба в онзи залив, ако е достатъчно дълбок.