Удряйки с късата си сабя по ботуша си едрият кимериец огледа намръщено мокрия пясък и мълчаливата зелена стена от растителност. На фона на морето, обляно от ослепителната светлина на тропическото слънце, потъналият в сянка остров изглеждаше странно мрачен.
След като завързаха лодките и оставиха двама яки пирати на вахта, Конан и основната част от хората му се гмурнаха в зеленината от палмови клони и папрати.
Групата на Конан достигна до кръговата поляна в джунглата. Зоната от мъртва трева и гола земя лежеше пуста под слабата светлина. Сърдит, застанал на края на гората, Конан огледа празната поляна. Не видя никакви признаци на живот, но не беше изключено в джунглата или в ниския черен храм да се крият дебнещи ги врагове.
Що се отнася до храма Конан изобщо не хареса неговия вид. Той усети излъчващата се мрачна заплаха. Космите на врата му настръхнаха, гъстите му черни вежди засенчиха възбудените му сини очи. Той не се съмняваше, че черната загадка не е дело на човешки ръце.
„Може би — мислеше той — това е дело на митичните змиеподобни хора от Валусиа.“ Необичайната геометрия, неясните и полузаличени скулптурни декорации, площта от гола земя и мъртва или разпръсната трева — всичко това му напомняше за видяното преди години в пасищата на Куш. Онова също беше дело на същества, изчезнали преди появата на човешката раса. Инстинктът му подсказа, че трябва да избяга от това мрачно място и да не влиза в зловещата постройка. Но Конан беше сигурен, че в сградата се намира онова, за което е дошъл.
— Скрийте се и пазете тишина! Следете за опасност! — прошепна той на хората си.
Като освободи късата си сабя от ножницата Конан се измъкна от джунглата и бързо закрачи по голата земя към зейналия търбух на тайнствената цитадела. За миг той се изгуби от погледа на другарите си. Пренебрегна гробовния мраз, който го лъхна, когато прекрачи през прага. Конан се промъкна предпазливо вътре. Широкото острие на сабята му блесна на притъпената светлина. Святкащият му поглед се спря върху приклекналия на върха на олтара каменен идол във вид на жаба. После се насочи към плочите пред постамента. И тогава внезапно спря.
Съкровището, което е лежало тук е изчезнало! И това е станало неотдавна! Върху покрития с прах под ясно личаха два чифта стъпки: навътре и навън. Едните от моряшки ботуша, другите от сандали.
„Зароно и някой друг“ — помисли Конан.
Пред олтара на едно продълговато място нямаше прах. Проблясваха само няколко скъпоценни камъка, паднали от разшитата торба. В бързината Зароно не си беше направил труда да ги вземе.
Конан изръмжа и пристъпи напред с намерение да събере шепата скъпоценни камъни. Беше побеснял от факта, че Зароно бе задигнал лъвския пай. Не можеше да си позволи, дори ако беше в състояние да си наложи, да излезе с празни ръце.
После той отново вдигна очи. Каменният идол бе започнал да се движи. Седемте очи, наредени в един ред над широката уста без устни вече не бяха мътни, прашни кристални топчета, а живи очи, които гледаха към кимериеца със зелена, студена, безмилостна жестокост.
Седма глава
Жабоподобното същество
— Всемогъщи Кром! Живо е! — Конан извика изненадан. Някакво свръхестествено предчувствие ускори пулса му. Неприличният каменен идол наистина проявяваше някакво ужасно подобие на живот. Подутите крайници се раздвижиха и се протегнаха.
Втренчил очи върху жертвата си, идолът се наведе напред, катурна се върху края на олтара и от там с трясък се стовари върху каменния под, където лежаха блестящите скъпоценни камъни. Четирипръстите му предни крайници омекотиха падането. Без да спира, идолът тръгна към Конан с изненадващо бърза походка. Каменните му крайници тракаха и драскаха по плочите на пода. Беше голям като бик, а седемте светещи зелени очи бяха на височината на очите на кимериеца. Конан понечи да замахне със сабята си, но в ума му надделя по-разумно решение. От звука при движението на съществото се разбираше, че макар и оживяло, то все още е вкаменено. Сабята няма да помогне. Един силен удар просто ще я счупи и той ще потъне в зеещия търбух на чудовището. Преди устата без устни да може да го погълне, Конан се завъртя и изскочи на поляната. Сега нямаше нужда от предпазливост.
— Връщайте се на кораба! Бързо! — изрева той към пиратите.