— Крал, ли? — изсумтя Конан. — Крал на какво? Не знам тук да има нещо друго, освен банди диваци с голи задници.
Дяволита усмивка освети абаносовото лице на Джума.
— Такива са… или поне бяха такива, преди да дойде при тях Джума и да ги научи да се бият цивилизовано. — Той обърна глава към хората си, които се въртяха неспокойно зад него, докато вождът им разговаряше с непознатия на език, който те не разбираха. — Рахизи!
Негрите се успокоиха и без да напускат местата си седнаха на пясъка. Пиратите зад Конан също седнаха, макар че не изпускаха от очи черните. Джума продължи да разказва:
— Намерих родното си племе да воюва със съседното. Победихме го, погълнахме го и аз станах военачалник. После покорихме още две други племена и станах принц. Сега съм владетел на целия този бряг от петдесет левги и сме на път да създадем държава. Дори планирам да създам подходяща столица.
— По дяволите! — извика Конан. — Ти си научил много повече от така наречената цивилизация от мен. Най-малкото си се издигнал. Желая ти успех! Когато твоите първокласни момчета изскочиха от храстите и се нахвърлиха, помислих, че боговете си играят с нас. Ние слязохме тук за вода, тъй като престояхме в безветрие на път от един проклет остров, пълен с духове на змии й ходещи статуи.
— Ще получите толкова вода, че и корабът ви да плува в нея — обеща Джума — и след като натоварите всичко, от което имате нужда, ще ми бъдете гости. Ще направим такова пиршество, че няма да можете да станете от местата си. Имам ново бананово вино, с което ще утоля жаждата ви.
Тази нощ по-голяма част от моряците на Конан спаха в Кулало, селото на Джума. На борда на „Уастрел“ остана символичен екипаж. Селото Кулало — всъщност доста голямо градче — представляваше един троен пръстен от колиби от бамбук и слама, защитени с висока палисада и бодливи храсти бома.
В центъра на града, на едно открито пространство в огромен трап гореше силен огън, а над него набучени на шишове цвъртяха цели телета, прасета и антилопи. Дървени купи със сладко, измамливо слабо, бананово вино се предаваха от ръка на ръка. Черни музиканти биеха тъпани в сложен ритъм, а млади черни жени, облечени само в маниста и гривни, пляскаха с ръце, викаха в хор и танцуваха пред оранжевите пламъци. Моряците ядоха месо от печено диво прасе, просени питки, подсладени със сироп от сорго и планини от сочни, зрели плодове.
Хората на Зигурд се присъединиха към пируващата група на Конан. Сърдечната шумна сцена очарова аргосеанците. За първи път аргосеанци и зингаранци бяха толкова заети с ядене, пиене и развлечения, че забравиха да се зъбят едни на други. Закръглени, с весели очи черни съблазнителки завладяваха умовете на мъжете. Завличаха ги в сенките на съседните колиби, за да се появят половин час по-късно зачервени, разрошени, успокоени.
Конан се страхуваше, че това ще му създаде неприятности. Вече седмици пиратите му не бяха виждали жени. За негова най-голяма и приятна изненада обаче, черните бойци на крал Джума като че ли нямаха нищо против. Всъщност те изглежда бяха дори поласкани, когато гостите се забавляваха с жените им. Успокоен, че няма да има никакви проблеми, Конан си мислеше, колко много неща могат да се научат от начина на живот на тези хора.
Принцеса Чабела обаче намери това поведение за противно и развратно и не се въздържа да го изрази. Тя седеше между Конан и Джума. Кимериецът снизходително се усмихваше на неприветливото изражение върху лицето на принцесата предизвикано от вида на любовните сцени в сенките.
Конан малко се страхуваше, че Джума може да очаква в отговор на неговото гостоприемство Чабела да приеме черните му прегръдки. Между кушитите това би било просто израз на добри маниери. Докато се мъчеше да намери изход от това затруднение, домакинът изтъкна, че познава достатъчно добре цивилизованите хора и моралните им норми.
Конан се изкашля.
— Кълна се в карантиите на Кром, приятелю, но това е животът! Не можах да прочета проклетите звезди, за да разбера къде сме. На „Уастрел“ нямаше карти за такива южни дължини. Не съм знаел, но ние сме попаднали в приказната страна. — Той обърна още една чаша бананово вино.
Джума стана сериозен.
— Всъщност, вие сте… в известен смисъл, в нея. Жените-бойци от Гамбуру — главния им град — твърдят, че този бряг е тяхна територия. Но те нямат начин да защитят тази си претенция, тъй като между моята земя и техните има други племена.
— Така ли? Чувал съм, че срещу тях трудно се воюва. Радвам се, че не е необходимо да го проверявам. Боят с жени не е в характера ми. Ти имал ли си неприятности с амазонките?