На няколко пъти, когато нямаше никой наблизо, Конан й смигваше окуражително. Този жест казваше — или поне тя си мислеше така — „Дръж се, момиче, аз ще те измъкна оттук.“
От друга страна, дори Чабела беше принудена да признае, че кралица Нзинга е красива жена. Момичето се опитваше да си представи тяхното поведение в леглото. Тя не можеше да знае, че независимо колко властно се държи като кралица пред обществото, господарят в спалнята е Конан.
Това беше нещо ново и за кралица Нзинга. Тя смяташе, че жената трябва да стои над мъжа. Стотици кралици преди нея бяха седели на трона от слонова кост. Всички те бяха презирали и унижавали мъжете, бяха ги използвали като слуги, като инструменти за удоволствие и за зачеване, а когато се бяха разболявали или изтощавали, бяха ги изхвърляли. Тя също се беше държала така.
Преди кимерийският великан да влезе в живота й, тя лесно бе господствала над всички свои мъже. Но над Конан не можеше да се господства. Неговата воля бе по-твърда от желязо, той беше по-висок и по-силен от нея. В прегръдките на силните му ръце черната амазонка изпита непознато удоволствие. Тя стана ненаситна, ревнива към всички жени. Запитванията й, относно жените, които кимериецът е познавал преди нея, оставаха без отговор. По тези въпроси на Конан не му липсваше, макар и примитивно кавалерство. Колкото и да ругаеше, да крещеше той оставаше ням с лека, загадъчна усмивка на устните.
Конан беше принуден да признае, че след първата си голяма любов, Белит от Братството на черните корсари, никога не бе познавал по-красива жена. Сега, когато знаеше, че го ревнува от Чабела, той трябваше да бъде внимателен, изключително внимателен. Трябваше да намери начин да разсее тези съмнения, в противен случай щеше да пострада. Нзинга беше в състояние да отсече главата на всеки, който й пречи, мъж или жена.
Конан бе успявал да направи нещо, за да облекчи нещастието на Чабела. Сега обаче той не се решаваше да се намеси дори и в най-малка степен да не би Нзинга да надуши нещо.
— Чабела? Аз почти не познавам това дете — каза той. — Тя е знатна зингаранка, а тези хора ценят високо девствеността. Ако бях правил любов с нея, сега тя нямаше да е тук.
— Какво искаш да кажеш?
— Щеше да се е самоубила, така както ги учат там.
— Не ти вярвам! Опитваш се да я защитиш…
Конан сграбчи Нзинга, повали я на възглавниците и впи устни в тежко дишащата й уста. Той знаеше, че повече не може да подлага на изпитание нейното настроение. При настоящето положение имаше само един лек, който можеше да отвлече ума й от мрачните й мисли…
Четиринадесета глава
Под ударите на камшика
Минаха няколко дни, без да се случи нищо. После… Нзинга се излежаваше върху възглавници в частните си покои. От два дни на бялата слугиня, Чабела от Зингара, бяха възложени най-тежките и унизителни задачи. Те се изпълняваха под погледа на Конан. Нзинга се погрижи за това посредством добре измислена система от хитрости и случайности.
Нащрек, заради хитростите на кралицата, Конан си надяна маска на безразличие, макар че често кипеше от ярост.
Не успяла да предизвика никаква реакция от страна на кимериеца, черната кралица инсценира една случка. Тя целеше да изкара наяве истинските чувства на Конан. Организира малко пиршество за няколко амазонки-офицери — големи, покрити с белези от рани, яки, черни жени. В очите на Конан те бяха почти толкова женствени, колкото една бойна брадва. По време на пиршеството зингаранското момиче сервираше на своята господарка и на нейния последен любовник. Когато поднасяше вино, една от амазонките-офицери подложи обутия си със сандал крак и я препъна. С приглушен вик Чабела загуби равновесие и обърна каната с вино върху няколко от пируващите. Една от тях, як офицер на име Тута, стана и с един удар събори изплашеното момиче на пръстения под.
В очите на амазонката-офицер блесна садистичен огън. Гледката на изплашеното, голо бяло момиче изглежда я вбеси. Тя се приближи до робинята като дебнеща пантера и хвана дръжката на острата като игла бронзова кама, която висеше на хълбока й. В тишината се чу слабо шумолене, когато червеното острие, блестящо на светлината от факлите излезе от ножницата. Тута, чието лице представляваше кръвожадна маска, се наведе над робинята и вдигна камата.
Чабела наблюдаваше като омагьосана. Тя искаше да скочи на крака и да побегне, макар да бе сигурна, че ще я хванат. Но ужасът и безпомощността на нейното положение изчерпаха сетните й сили. Тя можеше само да гледа безпомощно. В следващия миг острието щеше да потъне в тежко дишащите й гърди.