Изведнъж Тута замръзна от хватката, която стисна китката и врата й като в менгеме. Смазващият натиск на огромните ръце я парализира така, както тя бе парализирала робинята. Камата падна на земята и иззвънтя с метален звън. После, като замахна с мощните си ръце, Конан я запрати в отсрещната стена и тя се строполи зашеметена.
Конан напълно разбираше положението, в което го бе поставила Нзинга. Но той не можеше да позволи дъщерята на крал Фердруго да бъде прободена. От друга страна беше сигурен, че Нзинга ще изтълкува намесата му като доказателство за неговия интерес към Чабела. Той пресилено се засмя.
— Сигурно кралицата на Гамбуру не е толкова стисната, за да позволи робите й да бъдат убивани, заради няколко капки вино! — каза той, усмихвайки се весело.
Кралица Нзинга го погледна студено и безизразно. После даде знак на Чабела, която се изправи на крака да напусне стаята. Напрежението спадна. Конан се върна на мястото си. Чашите с вино отново се вдигнаха и разпокъсаните разговори се подновиха.
Конан се надяваше, че критичният момент е преминал. Той прикри мислите си с големи глътки бананово вино, но не пропусна да забележи, че кралица Нзинга от време на време го поглежда със строги, замислени очи.
Когато Чабела напусна залата за пиршества една черна ръка я хвана. Преди да успее да изпищи, в устата й бе напъхано парче плат, а очите й затулени с лента от същия материал. Върху главата й нахлузиха чувал. Ръцете й бяха завързани зад гърба. Вдигнаха я и я пренесоха по криволичещи коридори. Завързаха ръцете над главата й, за една медна халка, окачена на верига за тавана. След това я оставиха самичка.
Чабела висеше безсилна в тихата стая и се молеше по някакъв начин Конан да научи за затрудненото й положение.
В този момент самият Конан беше безпомощен. Той лежеше проснат върху възглавниците в залата за пиршества. Очите му бяха затворени, главата отпусната назад. Хъркането му приличаше на далечна гръмотевица. Макар че не беше много пиян, го налегна неочаквана сънливост. В зашеметения му мозък мина мисълта, че може би Нзинга го е упоила. Преди да може да направи нещо заспа така дълбоко, че дори земетресение не би могло да го събуди.
Нзинга го погледна и заповяда да го изнесат от залата. После стана и тръгна по коридорите към стаята, където висеше Чабела. Докато вървеше в сърцето й бушуваха пламъци като в бронзова пещ, в свирепия й поглед тлееше жестоко очакване.
Махнаха чувала от главата на Чабела и извадиха парцала от устата й. Тя видя пред себе си блестящите очи и свирепата усмивка на Нзинга. Пленницата изпищя от ужас.
Черната амазонка се засмя.
— Пищи колкото си искаш, белокожа глезло. Това няма да ти помогне!
Докато Чабела висеше на веригите, Нзинга хвърли злорад поглед върху гъвкавото тяло на жертвата. Кралицата се обърна и избра един камшик от инструментите за мъчения, които висяха на стената. Камшикът от гъвкава хипопотамска кожа, дълъг шест стъпки се плъзна на пода като виеща се змия. Чабела гледаше ужасена. Кралицата отново се засмя безсърдечно.
— Устните на Конан никога не са те възбуждали така — каза тя, — както ще те възбуди целувката на този мой любимец! Нито ръцете му са галили тялото ти така, както ще те погали тази кожа!
— Какво съм ти сторила, та трябва така да ме измъчваш?
— Ти си отнела сърцето на Конан, преди да го срещна! — озъби се Нзинга. — Никога не съм познавала мъж като него. Неговите ръце са те притискали в прегръдка, устните му са обсипвали с огнени целувки бялата ти гръд… Знам това и не мога да го понеса! Ако теб те няма, той ще ме обича с цялото си голямо сърце. Аз ще го направя крал на Гамбуру — титла, която повече от хиляда години не е притежавал никой мъж! — Тя изплющя с камшика.
— Не е вярно! — простена Чабела. — Конан никога не ме е докосвал.
Нзинга отметна назад ръка, камшикът изсвистя и изплющя върху кръста на девойката. Момичето изпищя от острата, като от пробождане с нож болка.
Нзинга бавно отметна назад ръка за друг удар. Единственият звук в стаята беше дрезгавото дишане на Чабела.
Камшикът отново изсвистя, обви се около слабините й и от устата на робинята се изтръгна нов писък. Нзинга наблюдаваше как голото момиче се гърчи и извива. Тя отново удари. Сега абаносовото й тяло блестеше от малки капчици пот. Чабела отново изпищя. Кралицата се засмя, облизвайки пълните си устни.