— Какво можем да направим, капитан Конан? — почти изхленчи Чабела. Изтезанието беше изчерпало големия й кураж.
— Какво да правим ли? — изръмжа Конан и плю. — Да излезем оттук! Помести се от вратата.
— Какво имаш предвид? Аз нямам ключ…
— По дяволите ключовете! — озъби се той. — Тези пръти са от мека мед и са тук от векове. Корозията ги е обхванала и ако е влязла достатъчно дълбоко в тях не ми трябват никакви ключове. Сега се отдръпни назад!
Запъвайки крака в пода Конан присви рамене и натисна позеленелия прът. Цялата страхотна сила на гърба, раменете и кафявите му ръце се съсредоточи в едно титанично усилие. Лицето му потъмня. Дишането му стана дрезгаво. На челото му блестяха капчици пот. Мускулите му се издуха като бронзов релеф. Заприличаха на сплетени метални въжета.
Чабела пое дълбоко дъх и прехапа устни.
Със слабо изскърцване прътът подаде в долното гнездо на рамката. Металът се огъна и се измъкна. После гръмко изпука и се счупи. Изплющя като голям камшик.
Конан хвърли пръта и той падна на сламата с приглушен звън. Подпря се на стената и си пое дъх. После мушна в отвора огромното си тяло, извъртя се на една страна и се измъкна в коридора.
Чабела гледаше с невярващи очи.
— Никога не съм виждала такава сила! — каза тя.
Конан разтриваше ръцете си.
— Не бих искал да го върша всеки ден — отвърна той усмихнат. След това впери очи в коридора. — Сега накъде? Как ще излезем оттук? Кой те е подредил така? Нзинга?
Тя кимна и накратко разказа събитията, които се бяха случили след инцидента в залата за пиршества. Конан изръмжа, очите му пламнаха.
— Странна история — каза той — и най-странната част в нея е магическото появяваше на стигийския магьосник, защото за мен той е такъв. И при предишните си странствалия съм срещал магьосници. Но се чудя кой е той, та е дошъл да вземе короната. Сигурна ли си, че не е онова куче с бръснатата глава, Менкара? В Кордава той не се отделяше от Зароно.
Чабела поклати глава така енергично, че черните й лъскави къдрици заподскачаха.
— Не. На „Уастрел“ често виждах Менкара и веднага щях да го позная. Той е мършав, мрачен човек среден на ръст и говори с монотонен, почти беззвучен глас, сякаш говоренето го изморява. Този човек, макар да мисля, че е от същата раса, бе много различен, много по-висок, силен и грозен, с жизнен и властен вид.
Слушайки с половин ухо Конан огледа виещия се коридор. Интуитивно чувстваше необходимост да действа. Ако искаха да се измъкнат от града на жените-бойци, трябваше да го сторят сега, докато кралица Нзинга е в безсъзнание. Кимериецът не знаеше колко дълго ще продължи действието на зелените лъчи на стигиеца.
Конан тръгна по коридора. Спря на едно място и измъкна от скобата една голяма факла. Претегли я на ръка с оценяващо сумтене. Факлата представляваше тояга от плътно, лъскаво дърво, чийто овъглен горен край беше обвит с ленти от грубо тъкан плат, напоени с някакво гъсто масло. Маслото даваше пушлив, трепкащ, жълт пламък. Една от задачите на Чабела като робиня бе да подменя тези факли из палата, когато догорят и да увива и подпалва онези, които са престанали да светят.
Един неочакван завой на коридора изправи Конан и принцесата лице в лице с взвод от жени-войници. Бяха големи, яки, със силни ръце, с плоски, увиснали гърди и с изпъкнали скули и дръпнати очи. Носеха груби кожени нагръдници, към които бяха завързани с ремъци бронзови плочки. По същия начин бяха закрепени плочки и към късите им полички. Бяха въоръжени с копия и къси саби с бронзови остриета.
— Хванете ги! — извика един груб глас и Конан видя зад мрачната редица амазонки кралица Нзинга. Красивото й черно лице бе изкривено от ярост. Нямаше друг начин да излязат оттук, освен с бой.
Конан не чака да го нападнат. С един скок се хвърли сред амазонките. Удряше наляво и надясно с горящата факла. За един миг той повали две едри амазонки, които паднаха с разбити глави. Една ръмжаща амазонка се хвърли към него с къса сабя в ръка. Той мушна факлата в лицето й. Амазонката се отдръпна с писък, като удряше с ръце пламналата си коса. Към корема му се насочи едно асегаи. Той го изби от ръцете на притежателката му и то издрънча в стената. С бързината на връхлитаща пантера Конан замахна с факлата, за да нанесе следващия удар — и замръзна.