Конан съгледа стария си приятел Джума и го извика. Той го видя, усмихна се и издаде команда на езика на неговия народ. Редиците се разкъсаха и стрелците се втурнаха да обградят Чабела и Конан, който беше хвърлил дървото настрана. После тръгнаха към площада, осигурявайки охрана на тила си.
Конан се засмя и удари Джума по рамото.
— Чудех се дали ще дойдеш — каза той. — Пристигна точно навреме!
Джума се засмя и измъкна една амазонска стрела от големия си щит.
— Не знам, Конан. Ти изглежда се справяше съвсем добре.
Докато си пробиваха път към западната порта Джума обясни, че хората му проследили търговците на роби до Гамбуру. После той сформирал боен отряд от черни войни и тръгнал към амазонската столица.
— Страхувах се, че няма да те намерим жив — заключи кой.
Когато достигнаха портата, Конан съгледа червено-златната брада и сините очи на Зигурд той бе останал с група въоръжени моряци да охранява обратния път на черната армия. Конан и Зигурд извикаха и си махнаха, но за повече обяснения нямаше време.
Конан прекрачи през портата и се усмихна доволен, че за последен път вижда града на кралица Нзинга. Тя беше великолепна жена и забележителна любовница, но той никога нямаше да се задоволи с ролята на „господин Кралица“. Подозираше също, че предишните любовници на черната кралица са изчезнали в търбусите на дърветата-човекоядци, когато непостоянната и своенравна Нзинга се е насищала на тяхната любов.
— Сега разбирам какво си имал предвид, когато казваше, че си обучил твоите стрелци да се бият по туранийски — каза Конан на Джума. От портата изскочи преследващата ги група амазонки. Хората на Джума формираха бойни редици и към черните жени полетяха залпове стрели. Оцелелите амазонки побягнаха обратно към града.
Скоро достигнаха убежището на дърветата. Тогава, докато войската си почиваше Конан и Зигурд сърдечно се поздравиха. Зигурд видя Чабела и коленичи.
— Принцесо! — извика той смутен. — В името на гърдите на Иштар и огнения търбух на Молох трябва да облечеш нещо! Какво ще си помисли твоят баща, кралят? Ето, вземи това!
Зигурд свали ризата си и я подаде на момичето, което я облече и нави ръкавите. Поради големия ръст на Зигурд ризата беше достатъчно дълга, за да покрие добре закръгленото тяло на Чабела.
— Благодаря, капитан Зигурд — каза тя. — Ти си прав. Но аз бях принудена толкова дълго да ходя гола между голи хора, че вече свикнах.
— Сега накъде, Конан? — попита Зигурд. — Не знам как се чувстваш ти, но на мен тази гореща джунгла ми омръзна. Ако комарите и пиявиците не ни изядат живи, лъвовете с удоволствие ще ни разкъсат.
— Обратно към Кулало — каза Конан — и от там веднага на „Уастрел“. Ако хората, които останаха на кораба са отплували живи ще ги одера!
— Вие разбира се ще участвате в нашия пир на победата! — възрази Джума. — Сега, когато бойците ми победиха гамбурунските амазонки, моята империя сигурно ще се наложи над цялата тази земя. Хората ми горят от нетърпение да пият до забрава хубаво бананово вино.
Конан поклати глава.
— Благодаря ти, но се страхувам, че нямаме време за пиршество, стари приятелю. В Зингара ни чака работа. Там се готви заговор срещу бащата на принцеса Чабела, крал Фердруго, и ние трябва веднага да се върнем у дома. В този заговор изглежда са включени половината магьосници на Стигия, така че пирът на победата ще трябва да почака. Сам разбираш, че ние още не сме постигнали победа.
Седемнадесета глава
Гибелта на „Уастрел“
Пътуването през джунглата до столицата на крал Джума, Кулало и от там до устието на река Зикамба, където бяха оставили „Уастрел“ отне няколко дни. Чабела беше много изтощена и не можеше да ходи. Хората на Джума направиха носилка от бамбук и груба тъкан, на която принцесата пътува относително удобно.
Колкото до Конан няколкото часа почивка, половин кози мях силно вино и едно огромно парче печено месо напълно възстановиха силите му. Не за първи път силата, дължаща се на варварския му произход се проявяваше. Конан не се гордееше с физическото си превъзходство, което дължеше на предците.
Към смрачаване пристигнаха край палмите на Зикамба. Докато достигнат устието на реката, луната се издигна на небето като меден щит. Там потокът се разливаше в широк ръкав. Очакваше ги ужасяваща гледка.