Зигурд онемя, после се съвзе и избълва серия от злобни клетви. Конан не каза нищо, но безстрастната бронзова маска на лицето му потъмня от гняв.
„Уастрел“ лежеше полегнал на една страна в плитчините, със залети от вълните палуби. Мачтите представляваха овъглени дънери. От всичко това и дузината надгробни могилки в края на джунглата кимериецът разбра, че е имало битка, която „Уастрел“ е изгубил.
При шума от приближаващата група на Джума стражите наскачаха. Чуха се викове и стъпки. Припламнаха факли и светлината от тях се отрази върху голи къси саби в ръцете на група моряци. Конан остави другарите си и избърза напред.
Бяха в жалко състояние. Повечето бяха превързани с мръсни превръзки, някои се подпираха на тояги, други пристъпваха с патерици. Помощник-капитанът, Зелтран, изскочи напред.
— Капитане — извика той. — Ти ли си? Убий ме, но вече не се надявах отново да те видя. Джунглата сякаш те погълна.
— Жив съм, Зелтран — отвърна Конан. — Но какво се е случило тук? Виждам, че сте имали неприятности, но от кого?
Зелтран тъжно поклати глава. Закръгленият малък човек беше се стопил.
— Онова куче, Зароно! — изръмжа той. — Преди три дни неговият „Петрел“ ни изненада…
— Изненадал ви? — изрева Конан. — Как така ви изненада? Нямахте ли наблюдателни постове.
Зелтран изруга.
— Имахме много наблюдателни постове, капитане, но няма такъв наблюдателен пост на света, който би могъл да види „Петрел“. Върху нас падна гъста мъгла… такава мъгла никои човешки очи не са виждали. Все едно че беше гранитна стена.
— Да, капитане, вярно е — обади се един моряк. — Беше магия, капитан Конан… черна магия, семето ми да изсъхне, ако не бе черна магия!
— И под прикритието на тази тайнствена мъгла „Петрел“ доплува и помете палубите, нали? — изръмжа Конан.
— Да, сър — каза Зелтран. — Точно така стана. Първото нещо, което видяхме, бе как галеонът на Зароно се доближи до нас. Ние се бихме, боговете са ни свидетели, но те бяха повече, а и изненадата им помогна. Накрая ни изтикаха до релинга и ни изхвърлиха във водата. Опитах се да прикривам отстъплението на моите момчета…
— Да, капитане — обади се друг моряк. — Трябваше да го видиш… щеше да се гордееш с него… биеше се за трима мъже.
— … и тогава нещо ме удари по главата. Когато дойдох на себе си бях вързан за мачтата, а кучетата на Зароно стояха наоколо и се хилеха. После дойде самият Черен Зароно — много елегантен, с дантелени плисета, следван от служителя на Сет, Менкара.
— Охо, мило мое момче — възкликна той. — И къде е твоят господар, варваринът Конан?
— Слезе на брега, сър — отвърнах аз.
Зароно ме удари по устата.
— Сам виждам, глупако — изръмжа той. — Къде на брега?
— Не знам, сър — отвърнах аз, без да си давам сметка, че като го ядосвам не мога да очаквам нищо добро от него. — Той е приятел с някаква банда черни бойци, които живеят там и отиде да ги посети.
— А къде е онази зингаранска мома, която беше с него? — попита той.
— Доколкото знам отиде с него — казах аз.
— Но накъде, човече? В каква посока и колко далеч? — изрева Зароно.
— Тогава сложиха дясната ми ръка в жарава, но аз продължих да твърдя, че нямам представа къде е крал Джума. Ще ти покажа мехурите от изгорялото, капитане, когато позавехнат малко. После Зароно и стигийският свещеник се отделиха настрана и тихо разговаряха. Свещеникът монтира на квартердека магическата си апаратура и дълго време шепна и мърмори, докато около него се появиха странни светлини. Най-после той каза на Зароно: „Виждам как голяма група черни войни я носят на носилка по една пътека сред джунглата. Повече от това не мога да ти кажа.“
— Тогава Зароно побесня, уверявам те. Той ме удари няколко пъти по лицето, просто от яд. „Как, в името на всички богове — извика той — мога да претърся огромните джунгли на Куш, за да намеря момата, да я измъкна от ръцете на армия от стотици свирепи варвари? Все едно да ме караш да прескоча луната!“ Зароно и Менкара решиха да унищожат „Уастрел“ и веднага да тръгнат за Кордава. Щяха да тръгнат по пътя за Стигия, за да вземат и съучастника си, който, ако правилно съм чул, се казва Тот-Амон.
— Тот-Амон? — извика Конан. — С него пътищата ни са се пресичали и по-рано. От всичко, което съм чувал за този магьосник никак не е добре да ти е враг. Но продължавай. Тези две кучета изглежда доста свободно са разговаряли пред теб.