— Капитане, те не допускаха, че ще остана жив, за да разкажа чутото! По заповед на Зароно част от екипажа му се качи на тяхната баркаса и направи пробойна в корпуса на „Уастрел“ на нивото на ватерлинията. Друга част натрупа гориво около мачтите и го запали.
— А теб завързаха за една от мачтите?
— Точно така, сър. За гротмачтата. Естествено перспективата да изгоря жив никак не ми хареса. Когато хората на Зароно се върнаха на „Петрел“ и отплуваха. Аз се помолих на Митра и Иштар, на Азура и всички други богове, за които някога съм чувал да ме избавят от това тежко положение. Не знам дали молитвите ми са били чути, но веднага щом изчезна „Петрел“ в мъглата заваля.
— През това време „Уастрел“ започна да потъва докато опря на дъното, както го виждаш сега. Аз се извивах и се борех. Накрая се измъкнах от въжетата. Когато се освободих изритах през борда по-голяма част от горливите материали, а дъждът потуши огъня… И ето сега в какво положение сме.
Конан измърмори.
— Ако имаше малко повече ум в главата си нямаше да се опитва едновременно и да потопи, и да изгори кораба. Щеше да направи или едното, или другото, но двете едновременно взаимно се неутрализират. — Той удари Зелтран по рамото. Помощник-капитанът извика от болка, тъй като се разтърси изгорената му ръка. — Вярвам, че ти и момчетата сте направили всичко възможно. Но сега трябва да планираме следващата си стъпка, и „Уастрел“ отново да заплува, колкото се може по-бързо. Зелтран направи тъжна физиономия.
— Уви, капитане, не виждам как може да стане това за по-малко от няколко месеца. Тук нито имаме корабостроителница, нито можем да съберем голяма група опитни корабостроители.
Джума мълчаливо се беше приближил до тях.
— Моите хора ще ви помогнат да поправите кораба си — каза той. — Големия брой силни ръце могат да облекчат задачата ви.
— Благодаря ти — каза Конан замислено. — Но какво разбират твоите бойци от ремонт на кораби?
— Нищо. Ние не сме мореплаватели. Но и между нашите хора има добри дърводелци. Ако има кой да ги ръководи и показва какво да направят, те ще работят денонощно, за да изпълнят задачата.
— Добре! — съгласи се Конан, Той извика към обезкуражения си екипаж: — Моряци, ние изгубихме една битка, но не сме изгубили войната! Черният Зароно, който ви победи с магия, сега плува към Зингара, където се надява да свали от престола нашия приятел и покровител, стария крал Фердруго. Хората на крал Джума ще ни помогнат да поправим кораба. Ние трябва да отмъстим на този мошеник и да спасим нашия крал от коварния заговор! Какв ще кажете?
— Ние изгубихме много силни мъже — каза боцманът, кимайки към редицата гробове.
— Да, но с нас са аргосеанците на Зигурд! Ако всички се хванете като един екипаж, без повече да се делите на барачанци и на калери ще успеем. И така, какво ще кажете? Искам да чуя думата ви, силно и ясно!
Моряците като един извикаха, че са съгласни и късите им саби блеснаха на лунната светлина.
Конан никога преди не беше виждал хора да работят така упорито. Те навиха въжета около чуканите на изгорелите мачти и изправиха кораба. Отсякоха дървета, нарязаха ги на дъски и закърпиха пробойната на „Уастрел“. Изпомпаха водата, докато корабът отново заплува свободно около котвените въжета.
Отсякоха и други дървета, и ги издялаха, за да ги използват на мястото на изгорелите мачти и рейки. Докато жените от столицата на Джума шиеха платна, мъжете събираха смолисти дървета, трупаха ги на клади, палеха ги и събираха катрана, който течеше под кладите. Работеха не само през деня, а и през нощта.
Настъпи денят на отплуването. Пиратите сплитаха крака от умора и от сладкото бананово вино. „Уастрел“ щеше да бъде готов да хване утринния бриз.
През цялата тъмна нощ хората на Джума, наредени в дълга редица пренасяха през кушитската джунгла до брега провизии: варели с вода, бурета с просени питки, пресни плодове, бутове пушено свинско, каци със сладки тропически картофи й други зеленчуци.
Призори, когато небето на изток изсветля, Конан се сбогува с Джума.
Мълчаливи, усмихнати, примигвайки, за да задържат напиращите сълзи, те си стиснаха ръце. Не казаха нищо, но по някакъв начин усещаха, че това е последната им среща.
„Уастрел“ вдигна платна. Духащият откъм брега бриз ги опъна. Черните бойци, жените им и голите им деца, наредени покрай брега махаха за довиждане. „Уастрел“ навлезе в дълбоки води и пое курс към Зингара.