Осемнадесета глава
Застрашеното кралство
На залез-слънце „Уастрел“ акостира в пристанището на Кордава. Гъсти облаци закриваха звездите. Малко очи видяха как грациозният галеон се плъзна тихо в големия завой и опря нос на рядко използвано място за акостиране в далечния край на кея. Конан реши, че е добре да влязат в града колкото се може по-незабелязано, тъй като не знаеха дали херцог Вилагро вече не е завзел властта и откога Зароно и Тот-Амон бяха в града. Че са го изпреварили, той се увери в това, когато Зелтран го хвана за рамото и посочи с пръст:
— Зароновия „Петрел“! — изсъска той. — Капитане, няма никой наоколо.
Конан намусено се усмихна.
— Контролирай нервите си, мое малко войнствено петле — изръмжа той. — Нашите приятели може би не са там, а в двореца на Фердруго и се готвят да свалят от трона стария човек.
Принцесата задърпа нетърпеливо Конан за рамото.
— Бързо към двореца, капитан Конан! Твоите хора могат да дойдат по-късно. Трябва да предупредим веднага баща ми за заговора срещу него…
— Спокойно, момиче — каза Конан и се усмихна. — Не бързай толкова! Научил съм се, че ако мога да избегна капана да не се навирам сам в него. Подлият херцог и онзи магьосник, Тот-Амон, може вече да са взели властта. Ако отидем в двореца има вероятност да попаднем като мухи в тяхната мрежа. Не, аз имам на ум друг план…
— Какъв план! — попита момичето.
Той се усмихна мрачно.
— Най-напред трябва да посетим едно място в Кордава, където ще бъда в безопасност: „Деветте кръстосани меча“.
— „Деветте кръстосани меча“? — повтори тя.
— Не е място, което дами като теб могат да харесат, но за нашите цели е подходящо. Повярвай ми, момиче! Зелтран, аз ще взема със себе си десет души. Донеси корабни пелерини и фенери и се погрижи всички да носят оръжие под пелерините си.
Улиците бяха тихи като в гробница. Зигурд, суеверен като всички моряци, трепереше, докато крачеше редом с Конан.
— Сигурно всички са мъртви или омагьосани — мърмореше той, оглеждайки се страхливо.
Конан му заповяда да млъкне, за да не събуди стражата.
Никой, освен котките на Кордава, не видя как групата моряци, със скрити в черни моряшки пелерини лица безшумно се промъкна през тихите улички до „Деветте кръстосани меча“. Когато похлопаха на вратата, Сабрал излезе пухтейки и бършейки ръце в престилката си.
— Съжалявам, но тази вечер е затворено — каза той. — Властите наредиха тази вечер с настъпването на нощта да затворя кръчмата. Така че ще ви помоля… ох!
Конан свали шапката си, отметна назад пелерината и навря бронзовата маска на лицето си до това на кръчмаря.
— Какво значи това, приятелю? — промърмори той.
— Ах, ако те бях познал… Но разбира се „Деветте кръстосани меча“ винаги е отворена за капитан Конан, независимо дали има или няма нареждане. Влизайте, момчета, влизайте. Малко само ще трябва да почакате докато запаля факлите и изнеса пиене, но ще получите всичко, каквото искате.
— Защо правителството е трябвало да ти нареди тази вечер да затвориш рано? — попита Конан настанявайки се така, че да държи под око вратата.
Дебелият кръчмар вдигна рамене.
— Един Митра знае, капитане! Вчера вечер дойде кралска заповед от двореца… Странни времена настанаха, наистина странни! Най-напред пристигна капитан Зароно бог знае откъде, с взвод черни стигийци сред екипажа си. Отиде право в двореца при крал Фердруго, сякаш дворецът е негов. Никой нищо не му каза, като че ли хората на краля са омагьосани. А после всички тези нови заповеди: градските порти да се затварят при залез-слънце и така нататък. Странни неща стават, капитане. Наистина странни! И нищо хубаво няма да излезе от това, помни ми думата!
— Това е любопитно — обади се Зигурд.
— Кое е любопитно? — попита Конан.
— Окото на Дагда и палеца от крака на Орвандел! Твоят приятел Сабрал казва, че градът е затворен като мида, а пък ние влязохме в пристанището без някой да ни спре. Не мислиш ли, че Вилагро трябваше да постави главорезите си да охраняват пристанището?
— Те мислят, че „Уастрел“ още лежи катурнат на една страна в устието на Зикамба — отговори Конан.
— Прав си! — съгласи се Зигурд. — Бях забравил. Зароно не предполага, че с помощта на Джума ще можем толкова бързо да поправим кораба.
Конан кимна.