— Да, червенобрадко. Сега ако всичко върви добре крал Фердруго ще дължи трона си на един черен войн, за когото никога не е чувал, нито пък някога ще види!
— Никога по-рано не съм имал високо мнение за черните — призна Зигурд. — Винаги съм ги смятал за тълпа суеверни, лековерни диваци. Но твоят приятел Джума ми отвори очите. Той е истински вожд, също като теб. Да, във всеки народ има и герои, и негодяи.
Но време за излишни приказки нямаше. Конан подкани Сабрал и той подробно обясни много неща, които пиратите предполагаха или се страхуваха, че са станали. Вилагро още не бе заграбил трона, но това можеше да стане след няколко часа. Под различни причини верните на краля гарнизони бяха пръснати по границите. Лоялните на династията офицери бяха изпратени в чужбина, уволнени или арестувани, хвърлени в тъмница по скалъпени обвинения. От залез-слънце днес дворецът бе изолиран от останалата част на града. Привържениците на Вилагро държаха ключовите постове. В двореца трябвало да се проведе някаква церемония, но каква точно Сабрал дори не можел да си представи.
— Предполагам, че ще принудят кралят да се откаже от престола — избоботи Конан, крачейки из кръчмата като лъв в клетка. — Трябва да влезем в двореца. Но как? Вилагро и Зароно са го затворили. Този Тот-Амон сигурно е омагьосал Фердруго, но ако ние заведем при него дъщеря му, шокът, който ще изживее, може би ще развали магията… Тогава ще можем да хванем предателите. Къде е онзи проклет Нинус? Трябваше преди половин час да е тук…
Още с влизането си Конан беше попитал Сабрал за здравето на неговия приятел, малкия свещеник. Зингаранският кръчмар беше отговорил, че бившият крадец се е възстановил и се е върнал в храма. Тогава Конан изпрати един моряк да доведе свещеника в „Деветте кръстосани меча“.
— Кой е този Нинус? — попита Зигурд.
Конан нетърпеливо вдигна рамене.
— Познавам го отпреди години, когато двамата с него бяхме крадци в Замора. Когато червеният заморански град стана прекалено горещ за него, той се върна в родната си Зингара. Тук той попадна на един сладкодумен мисионер от култа на митристите. Той го убеди, че свещениците живеят охолно като използуват страховете и суеверията на честните граждани. Но ако има някой в Кордава, който да знае къде има таен вход за двореца на Фердруго, това е само Нинус! Той е най-умният крадец, когото някога съм срещал… дори по-умен от Таурус от Немидия, когото някои наричат принц на крадците. Нинус може да намери врати, които никой друг…
Прозвуча далечен тържествен гонг. Чабела настръхна и заби нокти в ръката на Конан.
— Камбаните на кулата на всички богове! — каза тя задъхана. — О, Конан, много сме закъснели!
Той погледна пребледнялото лице на принцесата.
— Какво искаш да кажеш, момиче?
— Камбаните… обявяват, че кралят дава аудиенция! Много сме закъснели… церемонията вече е започнала…
Конан и Зигурд се спогледаха и бързо отвориха един прозорец, за да погледнат към двореца на хълма.
Светлини примигваха и се движеха насам-натам. Чабела беше права. Церемонията бе започнала.
Деветнадесета глава
Крал Тот-Амон
В тронната зала на крал Фердруго се разиграваше напрегната драма. През квадратните стъкла на високите прозорци се процеждаше сива светлина със син оттенък от тъмното, прорязвана от светкавиците буреносното небе.
Залата беше обширна, с огромен купол високо над нея. Този купол бе най-голямото архитектурно чудо в двореца на Фердруго. Поддържаха го кръгли стени и наредени в кръг здрави гранитни колони, облицовани с извити плочи от гладък мрамор.
Стенните свещници от ковано злато хвърляха силна, трептяща светлина. Светлината от свещите и факлите, от лампите и от светкавиците се отразяваше от полираните като огледала щитове и украсените с пера шлемове на стражите, разположени в края на залата.
Стражите бяха много повече от обичайното за такива случаи. Това будеше несигурност и подозрение у мнозина от благородниците и официалните лица, поканени от краля. Набързо и тайно беше издадена заповедта за тяхното присъствие по време на четенето на кралската прокламация.
Другата причина за безпокойство бяха униформите на тези стражи. Макар че някои носеха униформи на Кралския легион — личната гвардия на краля — много повече бяха с униформата на Вилагро, херцог на Кордава.
В центъра на залата, върху подиум от блестящ зелен малахит с черни жилки стоеше издяланият от розов мрамор древен трон на Рамиранската династия. На него седеше крал Фердруго III.