— О, всемогъщи Митра, велики принце на светлината! — напяваше той. — В този час застани до нас срещу тъмната сила на Сет! В святото име на Сароша и в немислимото име Зурван, бог на безкрайното време, ние те молим и те заклеваме! Удари със свещения си огън. Нека тази Стара змия бъде поразена и свалена от високото си място!
Дали Тот-Амон отслабна от титаничните напрежения на ума си или Вилагро започна по-добре да си служи с короната-кобра, или пък Митра наистина се намеси в борбата, но Тот-Амон пребледня, сви се и загуби сила. Той залитна назад. Вилагро отвори уста за победен вик.
Преди викът да излезе от устата му Тот-Амон изигра последната си карта. Той насочи дългия си кафяв показалец към херцога на Кордава. Около пръста се появи нефритенозелен ореол, който се удължи в лъч от смарагдова светлина.
Лъчът удари и обля с ослепително смарагдово сияние главата на херцог Вилагро и обсипаната с диаманти корона върху нея. После самото злато на короната засвети червено.
Вилагро изпищя пронизително. Политна назад, хвана се за главата, сякаш се опитваше да свали короната. Боядисаната в черно коса пламна и над нея се изви тъмен дим.
Навън припламна светкавица и освети високите прозорци. Залата се изпълни с ослепителна синя светлина. Един от прозорците се разби и стъклата издрънчаха на мраморния под. Блясъкът и разтърсващият трясък на гръмотевицата ослепиха и оглушиха множеството в залата. На някои им се стори, че огненият език, който нахлу през счупения прозорец шибна като космически камшик херцога на Кордава.
Вилагро политна и се строполи по лице върху плочите. Короната-кобра падна от главата му, изтърколи се по мрамора, а тялото на Вилагро остана да лежи с опърлена като изгоряло стърнище коса.
Така завършиха амбициозните мечти на херцог Вилагро, който, недоволен от херцогската си корона, ламтеше за кралска и умря от прекомерните си амбиции.
Двадесета глава
Червена кръв и хладна стомана
За момент всички в залата бяха потресени от това поразяващо събитие. Тот-Амон пръв дойде на себе си.
— Менкара! Зароно! — изрева той. — Насам!
Когато свещенослужителят на Сет и пиратът приближиха стигийският магьосник заповяда:
— Съберете хората си и привържениците на Вилагро! За неизпълнение ще отговаряте с главите си! Сега, когато Конан е на страната на краля, нямате никакъв шанс да постигнете мир със стария режим!
— Къде са ти магиите? — озъби се Зароно. — Защо с едно махване на ръка не пометеш враговете ни?
— Правя каквото мога. Но магиите също имат своите ограничения. Хващайте се за оръжията!
— Прав си — съгласи се Зароно и се завъртя на пети. — Мъже! — извика той. — Херцогът е мъртъв, но принцът на Стигия е жив! Ако със сабите си го сложите на трона всички ще станем лордове! Насам!
— Всички честни зингаранци към мен! — изрева Конан. — Да спасим краля и принцесата, да спасим Зингара от посегателството на този дявол!
Когато двете страни започнаха да се събират, настъпи голямо разбъркване. Повечето привърженици на Вилагро се стекоха към Зароно, докато болшинството благородници и официални лица се струпаха около Конан и неговите моряци. Някои, несигурни на коя страна да застанат или изплашени се измъкнаха от залата.
Скоро стана ясно, че групата на Зароно е по-голяма. Макар че част от дворцовата охрана се присъедини към Конан, повечето от въоръжените мъже, които бяха доверени лица на Вилагро застанаха на страната на Зароно. Всички тези войни бяха в леко защитно облекло, което им даваше предимство в боя.
— Ние сме повече от вас! — извика Тот-Амон от подиума. — Предайте се и ще ви пуснем да избягате.
В отговор Конан направи неприлично предложение какво да прави Тот-Амон с това си намерение.
— Извадете сабите си да защитим Тот-Амон, краля на Зингара! — изкрещя Зароно и се спусна най-близкия човек от групата на Конан.
Блеснаха саби. Двете групи се нахвърлиха една срещу друга. Звънът от удари на хладно оръжие се засили. Залата оживя от борещите се, крещящи, биещи се мъже.
Конан дръзко се усмихна, белите му зъби заблестяха на бронзовото лице. Времето на приказките беше отминало. Макар че годините го бяха научили на предпазливост и отговорност, все още нямаше нищо, което суровият варварин да харесва повече от кървавия бой.