В този момент от балкона се чуха други викове. Останалата част от моряците на Конан, предвождани от Зелтран и Зигурд се спускаха надолу по стълбището. Когато Конан тръгна с Нинус към двореца, той изпрати Зигурд на кораба с инструкции да вземе останалите моряци от „Уастрел“ и да ги вкара в двореца през тайния тунел, известен на Нинус.
Това подкрепление моментално промени изгледите за изхода от боя. Роялистите, които бяха изтикали до основите на стълбището, сега се придвижиха напред. Фронтът на стигийската група се огъна. Конан и Зароно бяха подхванати от този натиск и разделени.
Решен да продължи двубоя с Конан, Зароно се бореше с лакти да се задържи на крака. Когато натиска около него отслабна той усети силна хватка върху ръката, в която държеше сабята. Зароно се опита да я махне и тогава разбра, че го е хванал Тот-Амон.
— Време е да спрем ненужните загуби — извика стигиецът през врявата. — Короната е унищожена… изгорена е.
— Пусни ме! — извика гневно Зароно. — Все още имаме добър шанс и аз ще убия онази свиня!
— Боговете са определили този път да победи Конан.
— Откъде знаеш?
Тот-Амон повдигна рамене.
— Много неща знам. Аз тръгвам.
Стигиецът се обърна и тръгна към изхода. Макар и неохотно Зароно го последва.
— Стойте! — изрева Конан. — Този път няма така лесно да се измъкнете, кучета!
Пробивайки си път между биещите се, пръскайки кръв от повърхностните си рани и размахвайки сабя, Конан се втурна подир двамата.
Тот-Амон повдигна вежди.
— Почваш да ме дразниш, варварино. — Стигиецът посочи със средния пръст на лявата си ръка към гоблена, който стоеше закачен между два тесни прозореца. — Нгхок-гхаа нафаяк фтангуг! В гох миекх!
Гобленът сякаш оживя. Той се разклати, изду се, отдели се от стената. Като прилеп прелетя над главите на биещите се мъже, отиде над Конан, спусна се и го омота в гънките си.
— Сега побързай, ако не искаш тялото ти да се скъси с една глава — каза Тот-Амон на Зароно.
Секунди по-късно, когато Конан с помощта на сабята си се измъкна от гоблена, Тот-Амон и Зароно бяха изчезнали. Наоколо техните привърженици, изоставени от водачите си, хвърляха оръжие и се предаваха.
Със сабя в ръка Конан изскочи през вратата на антрето и излезе на главния вход. Там той чу ударите от копитата на конете на бегълците, които изчезнаха в далечината.
Свежият и силен сутрешен вятър носеше солени пръски. Той надуваше платната на „Уастрел“, който излезе от пристанището на Кордава и насочи нос към открито море.
Застанал на квартердека, подстриган и обръснат, облечен в нови дрехи и обут с блестящите ботуши над колене Конан изду гърди с чувство на задоволство. Стига толкова отвратителни магии, стига бой с нематериални духове! Един здрав кораб, екипаж от яки главорези, сабя на бедрото и богатство, което да спечели — това бе достатъчно, за да се чувства достатъчно добре.
— В името на гърдите на Иштар и срамните части на Неграл, според мен ти си абсолютно луд! — измърмори ванриецът Зигурд.
— Защо? Защото не пожелах да се оженя за Чабела ли? — усмихна се Конан.
Червенобрадият северняк кимна.
— Тя е фина, закръглена мома, която ще ти роди здрави синове. А ако поискаш и тронът на Зингара ще е твой. Сигурно след тези вълнения крал Фердруго няма да изкара още дълго. Тогава момата ще наследи короната и кралството, и всичко!
— Не желая да стана съпруг на кралица, благодаря — изръмжа Конан. — Наситих се на такъв живот в Гамбуру, където всъщност нямах избор. А и Нзинга беше яка, едра жена, а не глупаво романтично дете, два пъти по-младо от мен. Освен това Фердруго може да живее повече, отколкото си мислиш. Сега, когато умът му не е зашеметен от стигийски магии той изглежда с десет години по-млад и ръководи кралството както трябва. Първото нещо, което направи, бе да анулира онази лудешка прокламация, обявяваща отказа му от трона и сватбата на Чабела с Тот-Амон. Колкото до Чабела… е, аз харесвам това дете. Дори изпитвам към нея бащинска обич. Между нас казано, може би дори щях да приема нейното предложение, ако не бях прозрял какво ме очаква.