— Сабрал! Излизам да глътна малко свеж въздух. Ако някой пита за мен, кажи му, че скоро ще се върна.
Вече не валеше, но въздухът беше наситен с влага. Черното покривало на облака се бе разкъсало и отметнало настрана.
Конан закрачи тежко по мокрия калдъръм. Той възнамеряваше да заобиколи квартала, в който се намираше хана. Прокле под нос Нинус. Заради набожния малък пияница щеше да изпусне сутрешния бриз, който можеше да изкара „Уастрел“ от пристанището на Кордава. Щеше да се наложи, за да изтеглят кораба, да гребат уморително.
Конан спря изведнъж и замръзна неподвижен. В пълния с дъждовна вода канал видя безформен куп изцапани дрехи и протегнати крайници. Той се обърна надясно, после наляво, огледа внимателно покривите на къщите и малките улички. Търсеше скрити убийци. Внимателно разгърна черната си мушама и освободи от ножницата късата си сабя. В този квартал на стария град един труп не беше основание за изненада. Рушащите се коптори от двете страни на кривите улички осигуряваха убежище за крадци, убийци и друга такава човешка измет. Но понякога край жертвата се спотайваха убийците и Конан отдавна се беше научил да бъде внимателен при такива случаи.
Тихо, като дебнещ леопард, едрият кимериец се промъкна през сенките и коленичи до тялото. Той внимателно го обърна по гръб. В светлината на аленеещата зора лъщеше прясна кръв. Качулката на монашеското расо падна назад и разкри лицето.
— Всемогъщи Кром! — изръмжа Конан. Беше бившият крадец и свещеник Нинус от Месантиа, когото Конан напразно беше чакал толкова дълго.
Младият мъж бързо опипа тялото. Картата, която Нинус трябваше да донесе в хана, за да му я продаде беше изчезнала.
Конан приклекна на пети. Зад смръщеното безстрастно лице препускаха мрачни мисли. Кому е нужна смъртта на един незначителен малък свещеник, с не повече от няколко медни монети в кесията? Единственото ценно нещо, което този свещеник носеше беше картата. И тъй като тя липсваше, логиката подсказваше, че никого незастрашаващият Нинус трябва да е бил промушен заради картата.
Горният край на изгряващото слънце обля с червенина кулите и върховете на покривите. В тази светлина вулканичният поглед на Конан избухна с жесток, син пламък. Стискайки покрития си с белези от рани юмрук, едрият кимериец се закле, че някой ще плати за това, и то с кръв.
Конан внимателно взе в силните си ръце малкото тяло и забърза обратно към „Деветте кръстосани меча“. Нахлувайки в общата зала той излая към кръчмаря:
— Сабрал! Самостоятелна стая и хирург! Бързо!
Кръчмарят знаеше, че когато използва такъв тон, кимериецът не търпи никакво бавене. Той припна по разклатените стълби към втория етаж, следван от Конан.
Малкото посетители проследиха с поглед високия мъж, почти великан, с изключително здраво телосложение. Тъмното му, покрито с белези, гладко обръснато лице, бе оградено от квадратно подстригана грива от остра, черна коса. Разположените под големите черни вежди дълбоки очи бяха сини. Без всякакво усилие пиратът носеше тялото на ръце, сякаш беше малко дете.
В кръчмата нямаше никой от екипажа на Конан. Сам се погрижи за това, когато си определи среща с Нинус, защото не искаше новината за картата да се разнесе между моряците, преди да е готов лично да им я съобщи.
Сабрал заведе кимериеца в стаята, която пазеше за изтъкнати гости, но когато Конан понечи да положи тялото на Нинус върху леглото, го спря. Сабрал бързо издърпа чаршафите под него.
— Не искам кръв върху най-хубавите ми постелки — каза той.
— Злите духове да отнесат постелките ти! — озъби се Конан, полагайки Нинус на леглото. Докато Сабрал сгъваше бельото, Конан прегледа Нинус. Свещеникът едва дишаше, пулсът му се колебаеше.
— Поне е жив — изръмжа Конан. — Заминавай, човече, доведи лекар! Недей зяпа като идиот!
Кръчмарят мълчаливо изчезна. Конан съблече Нинус и превърза раната, която още кървеше.
Сабрал се върна придружен от един прозяващ се лекар, в нощен халат и разбъркана коса.
— Добрият доктор Кратос — каза кръчмарят. Лекарят свали направената от Конан превръзка, почисти раната и я превърза отново с чист плат.
— За щастие — каза той — острието изглежда не е засегнало сърцето или някои големи кръвоносни съдове. Само е одраскало белия дроб. При добри грижи ще оживее. Ти ли ще платиш за него, капитане?