Конан изръмжа в знак на съгласие. Няколко глътки вино върнаха Нинус в съзнание. С глас, който почти не се различаваше от шепот свещеникът разказа случилото се.
— Налетях на… двама мъже… на улицата. Единият… Менкара, свещеник на Сет. Извиках… извиках. Той каза… на другия… да ме убие.
— Кой беше другият? — попита Конан.
— Беше загърнат… в наметало и с широка шапка… но мисля… че беше пиратът Зароно…
Конан се намръщи. Зароно! Онзи, с когото се беше скарал преди няколко часа. Дали Зароно не беше чул за срещата му с Нинус и не му беше устроил клопка, за да вземе картата? Всичко приличаше на хитър заговор, за да му отнемат тайната за съкровището.
Конан се изправи с почервеняло от гняв лице.
— Ето! — изръмжа той, извади от кесията си шепа монети и ги сложи на дланта на Кратос. Друга пълна шепа даде на Сабрал. — Погрижете се за него както трябва, за да се оправи! Точната сметка ще уредим, когато се върна и тежко ви, ако не направите всичко възможно. Ако умре, погребете го с всичките обреди на Митра. Аз заминавам.
Подобно на дух, Конан се измъкна през вратата на стаята, слезе по стълбите и изскочи през тежката входна врата на хана. Крачеше бързо. Тежкото му черно наметало шляпаше по петите на ботушите му.
Когато слънцето позлати мачтите и рейките на корабите, пристанището оживено жужеше. Моряците се катереха нагоре-надолу по такелажа, офицерите крещяха заповеди по рупорите, дървените кранове, задвижвани от мускулната сила на пристанищните работници скърцаха, скрипците и шпиловете вдигаха бали от кея.
Конан пристигна на брега. В отговор на въпроса му, капитанът на пристанището му съобщи, че Зароновият „Петрел“ е отплувал преди час и отдавна се е изгубил зад сърпа на източния нос на пристанището. Конан изръмжа благодарно, завъртя се на пети и се заизкачва по трапа на собствения си кораб, галеона „Уастрел“.
— Зелтран! — изрева той.
— Йес, капитане? — отговори помощник-капитанът, който даваше нареждания за подреждането на провизиите в трюма. Зелтран беше къс, закръглен зингаранец, с дълги, завити, черни мустаци. Въпреки че беше пълен, той се движеше леко като котка.
— Строявай негодниците и провери състава! — заповяда Конан. — Потегляме веднага щом станем готови!
Скоро целият пиратски екипаж се събра в средната част на кораба. Болшинството бяха мургави зингаранци тук-там с по някой от друга националност. Трима липсваха. Зелтран изпрати юнгата да ги домъкне от вертепите, където бяха проспали свободното си време. Останалата част от екипажа, подгонен от гласа на Конан ускори товаренето на кораба.
Липсващите пирати най-после пристигнаха тичешком; натовариха и последната бала и откачиха въжетата от кея. Осем души се хванаха за греблата на баркасата да изтеглят „Уастрел“ в открито море.
После платната се издуха и „Уастрел“ се наклони напред, по посока на вятъра. Малките вълнички на носа се превърнаха в бели къдрици от пяна. Галеонът се полюшваше ритмично от вълните, крясъците на кръжащите чайки се смесиха с плисъка на вълните по носа, стенанието на гредите, скърцането на корабните въжета и въздишките на вятъра в такелажа.
Конан стоеше на предния край на квартердека, облегнат на перилото, вперил поглед към далечния хоризонт. Зелтран зададе заповядания от Конан курс, организира вахтите и отиде при него.
— Е, капитане — каза той — този път накъде?
— Познаваш ли „Петрел“ на черния Зароно? — попита Конан.
— Онази бъчва, която отплува един час преди ти да дойдеш на кораба? Познавам я. Казват, че Зароно е опитен моряк, но зъл човек. Има връзки с низшата аристокрация. Говори се, че са го изгонили от това общество, защото направил нещо, което е недопустимо дори и за благородници. Така станал пират. Да не сте се скарали с капитан Зароно? С него не можеш да се справиш лесно.
— Обещай да мълчиш, дрънкало, и ще ти кажа. — Конан разказа накратко за Нинус, картата и Зароно. — И така — продължи той, — ако го хвана в открито море ще му дам да усети вкуса на стоманата. Макар че „Петрел“ е по-голям, „Уастрел“ има по-фини линии и може да се движи по-бързо по вятъра.
— О, да, ние можем да го настигнем — каза Зелтран и засука юнашки мустак. — Не се съмнявам, че сам бих могъл да съсека шест или седем от негодниците на Зароно. Но, капитане, не е ли по-умно да ги следваме, без да ни виждат? Така те сами ще ни заведат до съкровището?