Конан погледна с горящи, присвити очи помощник-капитана. После се усмихна и го удари силно по гърба.
— В името на Кром и Мананан, малки човече — изрева той — ти си заслужи възнаграждението! — Той погледна нагоре, където група моряци очакваха команда да освободят марсела. Конан изрева и се обърна към Зелтран: — Връщайте се на палубата! — Няма да вдигаме марсела, защото Зароно ще го види, а ние можем да плуваме и без това платно толкова бързо, колкото той с него. Кой е онзи мъж с орловия поглед?
— Рийго от Джерида ли?
— Точно той. Сложи го на марса за наблюдател.
Младият зингарански моряк се изкачи на марса на гротмачтата и впери очи в хоризонта на югоизток. Скоро той извика:
— Галеон пред нас, капитане. Виждам марсела, а когато вълните го повдигнат се вижда и черният му корпус.
— Това е „Петрел“ — каза Конан. — Поддържай курса, кормчийо. — Той се обърна към Зелтран, който дърпаше огромните си мустаци. През деня ще спазваме дистанция, а през нощта ще отидем достатъчно близко, за да видим сигналните му светлини. С малко късмет няма да ни видят.
Конан се усмихна, а сините му очи блестяха от удоволствие. Той пое дълбоко въздух и силно го изпусна. Това е животът — здрава палуба под краката, половин стотица силни мъже, които изпълняват заповедите ти, море за плаване, враг за побеждаване… и вълнуващо приключение в близко бъдеще!
Под лъчите на ослепителното слънце издигнало се високо в лазурното небе, опънал всички платна, с изключение на издайническия марсел „Уастрел“ се носеше на югозапад по следата на „Петрел“.
Трета глава
Потъването на „Морската кралица“
Каравелата „Морска кралица“, която служеше като зингаранска кралска яхта, плуваше между зингаранския бряг и островите Барача. Архипелагът беше известен като гнездо на пирати, но този път никой от неговите корсари не претърсваше тази част от Западния океан. После корабът отмина границата между Зингара и Аргос. Аргосеанският бряг се падаше източно. Следвайки заповедите на Чабела капитан Капелез се придържаше към бреговата линия, без да се приближава към сушата. После аргосеанският бряг започна да изчезва назад, докато накрая едва се виждаше от върха на мачтата.
Две бяха причините за поддържането на този курс. Първата — да достигнат брега на Шем, близо до Асгалан, колкото се може по-бързо. Другата — да намалят опасността някой от разположените край брега аргосеански пиратски кораби да ги открие и да им попречи.
Сега обаче още от сутринта се виждаше един черен галеон. Рано следобед той дойде достатъчно близко, за да може морякът, с остро и силно зрение да разпознае отличителните знаци.
— Няма от какво да се страхувате, милейди — каза капитан Капелез. — Зад нас е един от пиратските кораби, които служат на Ваше кралско величество. Доколкото мога да видя, трябва да е „Петрел“ под командването на капитан Зароно.
Чабела не се успокои. Имаше нещо застрашително в това непрекъснато приближаване на големия черен корпус. Разбира се, този кораб може и случайно да следва същия курс.
Името на Зароно също не я успокои. Тя почти не познаваше този мъж, когото беше срещала случайно при официални церемонии в двора, но за него се носеха зловещи слухове. Една нейна приятелка, лейди Естрелада, й беше споменала, че Зароно бил очарован от прелестите на Чабела. Но принцесата не беше обърнала внимание на това, защото от само себе си се разбира, че неженените мъже в двореца ще са очаровани от прелестите на една принцеса. Винаги съществува вероятността някой от тях да стане кралски зет.
Сега подозренията й се засилиха. Трети ден откакто „Морска кралица“ е напуснала Кордава и сигурно всички знаят, че Чабела е изчезнала. Всъщност в двореца сигурно е настъпила голяма бъркотия.
Отсъствието на кралската яхта от обичайното й място на кея е издало начина, по който Чабела е избягала. И понеже беше невероятно да се е насочила на север към пустите брегове на Пиктланд или на запад в непроходимата пустош на неизследвания океан, ставаше ясно, че трябва да е отплавала на югоизток, покрай бреговете на континента.
„Изчезването й — мислеше тя — вероятно е извадило крал Фердруго от обхваналата го летаргия. Може би той е изпратил Зароно с нареждане да върне избягалата му дъщеря.“
Чабела промърмори любезно, но смутено на капитана и се обърна. Тя закрачи неспокойно по палубата, после подпря лакти на резбованото перило и загледа като хипнотизирана преследващия ги кораб.