Фило извика радостно. Пред тях се появи бледосиньо петно — светлина в края на тунела! Трябва да бяха прекарали цяла нощ в подземието и сега светло безоблачно утро изпълваше входа на гробницата. Гледката ги обнадежди. Мудният котиец се закатери бързо. Останалите също удвоиха усилията си и спечелиха няколко крачки преднина пред ревящите обитатели на гробницата.
Щом наближиха вратата, силната светлина заслепи Конан. Той настигна другите, които на свой ред наближиха натоварения Фило. Той пръв изхвърча навън, задъхан и радостен, и изведнъж се изгуби от замъгления им взор. Радостните му викове преминаха в пронизващ писък, който постепенно заглъхна.
— Чакайте! Спрете! — извика Конан и хвана Зафрити за рамото. Опитваше се да свикне с пронизващата дневна светлина. Исайаб и Азрафел вече бяха спрели на ръба на дълбока пропаст. Конан се надвеси, заслонил очи, и замижа невярващо.
По време на престоя им в гробницата вятърът бе отвял още много пясък. Сега постройката се виждаше в цялото й величие. Ниската мастаба, която бяха открили, бе само най-горният край на стъпаловидна пирамида, която се издигаше високо в пустинята.
Под тях разбитото тяло на Фило се изтърколи по първото, после по второто от гигантските наклонени стъпала към пясъчните дюни. Там, долу, бяха стадото камили и Елохар, който им махаше и викаше.
— Оттук, жено. — Конан сграбчи Зафрити през кръста и я повлече настрани по тесния корниз на второто стъпало към въжето, което старият камизар бе завързал за една от гущеровите глави в ъгъла на мастабата. Исайаб вече се спускаше, Азрафел бе готов да го последва. Зафрити хвана въжето — нежните ръце на танцьорката издържаха на натоварването, докато четиримата се спускаха от едно ниво на друго към най-високата дюна.
След миг Отсгар стигна до въжето, бягайки от зловещите си преследвачи. Той се плъзна бързо надолу и събори останалите. Но притесненията му бяха излишни. На входа на пирамидата, който доскоро гъмжеше от демони, сега не се виждаше жива душа. Един-единствен звук отекна над пустинята като тревожния звън на камбана — звукът от голямата бронзова врата, която се затръшна зад последния от древните пазители.
Четвърта глава
Долината на изобилието
— Ти каза, че гробницата е строена от хора, които само са боготворели крокодилите! — Зафрити кисело изгледа Исайаб. — Конан не мисли така. Нали, Конан?
Макар да яздеше надалеч от нея, погледът на изкусно гримираните й очи бе така изразителен, че кимериеца го побиха тръпки.
Зафрити показа пръста си, на който имаше пръстен с розов камък. Зеленикавият сребърен обков представляваше два крокодила, захапали опашките си.
— Ако знаех истината, никога нямаше да нося това.
Камъкът проблесна на слънцето и крехките й рамена потръпнаха. Конан не отвърна, защото се сети за накита, който не се бе посвенила да скрие. Исайаб се изравни с нея и протегна ръка.
— Ако не го искаш, е удоволствие ще те отърва от него.
— Не. — Стигийката бързо пъхна пръстена в торбата на кръста си. — И без това се връщаме с почти празни ръце.
Последното укорително изявление, изглежда, бе отправено към Отсгар, който яздеше начело. Той обаче продължи мълчаливо, без да се обръща.
Петимата оцелели и старият зуагир се придвижваха на коне, които бяха купили по пътя, тъй като камилите бяха неудобни за хълмовете и поляните на западен Шем. А и не им трябваха толкова животни, защото само малка част от багажа бе оцеляла след пясъчната буря. Конниците криволичеха из величествена кедрова гора, в която тъмните сенки на дърветата се редуваха с ярка слънчева светлина. Край пътеката ромонеше игрив поток.
Шестимата се радваха, че са се измъкнали от пустинята. В първата шемитска странноприемница, която откриха в западните оазиси, се бяха натъпкали с плодове, дивеч и вино. Спаха почти цял ден. Но първоначалната радост, че са оцелели, бързо отлетя. При мисълта за това, което ги очакваше, настроението им помръкна. Изключение правеше само Исайаб, който по целия път през хълмовете си сръбваше от един мях с вино, както казваше той — за повишаване на настроението.
— Може и да не спечелихме много, но поне няма да го делим между много хора. Капаните на гробницата отстраниха негодните и доста ни разредиха.