Конан проследи ръката на Исайаб. Пътят се виеше надолу между дърветата и извеждаше на голото скалисто било на един хълм, от което се откриваше просторната гледка на долината на река Стикс. Блатистата равнина се ширеше жълтеникавозелена на запад, където синкавата мараня преливаше в пухкави облаци. Отляво, забулена в омара, лежеше мътнозелена, подобна на океан, река Стикс. Отвъд нея, над мъглата, стърчаха няколко върха на пирамиди с различни размери. Това бяха гробниците на Стигия — древни символи на една още по-древна страна, която започваше от далечния бряг на реката и стигаше на юг, чак до омагьосаните джунгли на Черните земи.
— Както виждаш, стигийската империя е по-велика от нашата — въздъхна Исайаб. — И все пак предпочитам нашата просветена земя. Нашата цел — град Абдарах, е натам.
Той посочи надясно, към възвишенията, които очертаваха края на зелената равнина. Там се гушеше град с бели куполи, заобиколен от здрава крепостна стена. Самият град бе изненадващо гъсто застроен. Но извън стените, по бреговете на каналите, бяха разпръснати безредно неукрепени предградия. От другата страна, сред хълмовете, се простираха още пътища и самотни сгради.
— Зад града са основите на гробницата — обясни Исайаб. — Повечето жилища от тази страна бяха съборени заради нея. — Шемитът им показа един изкоп, полускрит зад кулите на града.
— Величествено е, нали, Конан? — засия Зафрити, която бе слязла от коня, за да се полюбува на гледката по-добре. — По-красиво е от родните ми места. А и страната не си пати толкова от тежката ръка на свещениците с тяхната набожност и фалшива скромност. — Тя сви изразително гъвкавите си рамене. — В Стигия танцуването на обществени места е забранено, мога да съм само в харема на господаря. В Шем се диша свободно. Твоята страна е щастлива, Исайаб.
— Мъртвият ми баща не мислеше така — възпротиви се Азрафел, който бавно се спускаше по пътеката. — Удавиха го в един от напоителните канали, защото се опълчи срещу данъците, събирани насила от Ебнезъб. — Младежът седеше спокойно на седлото, макар в гласа му да се усещаше жилото на яростта. — Днес в Абдарах са щастливи само богатите и хитрите — заби той поглед в Отсгар.
— Мисля, че градът е чудесен! — прекъсна го Зафрити. — В родината ми няма публика за моето изкуство. А тук благодарение на Отсгар ме знаят навсякъде. Трябва да ме гледаш утре как танцувам, Конан! Глезенът ми вече оздравя!
Девойката го стрелна с поглед и направи лека танцова стъпка, която завърши с полюшване на бедра. Това накара мъжете да замълчат.
Отсгар премести погледа си от прекрасната гледка към още по-прекрасната си любима.
— Зафрити, мисля, че излишно притесняваш Конан. Той едва ли ще иска да идва с нас чак до шемитската равнина, нали, кимериецо? — Той погледна многозначително варварина.
— Нямам нищо против да разгледам по-добре тази част от Шем. — Конан обърна очи към Зафрити. — Има красиви гледки.
Отсгар се намръщи, а Исайаб силно се изхили.
— Кажи ми, кимериецо, как се озова сам в пустинята?
— Пътувах към Офир — сви рамене Конан. — Имах работа с кралицата на тази страна. Но нищо не излезе.
— Виждаш ли, Отсгар, той може да остане с нас в странноприемницата — грейна Зафрити и се метна върху седлото на пъстрата си кобила. — Та той се справи добре в гробницата. Не по-зле от нас. — Тя погледна хрисимо господаря си. — Може би ще дойде с нас на следващия поход?
— Няма да откажа. — Конан се обърна към Отсгар: — Трябва да понапълня джоба си, преди да продължа по-нататък. — Той подкара коня си към пътеката. — Макар че изобщо не ми се ще да ограбвам гробници и да събуждам стари проклятия.
— Добре казано, Конан! — подвикна Исайаб. — И аз стигнах до твоя извод. Занапред ще бъдем честни крадци. — Шемитът разклати мяха и го вдигна към устните си. — Ожаднях! Изтрезнях от приказки!
Отсгар не каза нищо и пътниците продължиха надолу.
Пътят се виеше през гората, която постепенно започна да оредява и се замени от градини с нарове и фурми, а после от равни поля. От крайпътния извор започваха напоителни канали, от които селяните черпеха вода с дълги поклащащи се съоръжения, подпрени върху поставки от кирпич. Конан почувства върху плещите си тежестта на задушния ден и видя стръкчетата ечемик, които надничаха от плодородната почва.
— Долните ниви още не са засети, защото Стикс едва сега започва да приижда — обясни му Исайаб. — Градът ще е пълен с фермери, напуснали земите си. Наводнението ще е опасно тази година, защото в бързината да завърши гробницата, Ебнезъб остави каналите да се затлачат. Но пък много бездомни селяни работят на строежа. По това време на годината се строи най-бързо.